Двубоя

Двубоят е първият разказ от поредицата, и е доста кратък всъщност. В него се появяват за пръв и последен път някои герои, а други остават в TofBJO досега.

Автор:

Лориена Марион

Редактор:

Лориена Марион

Участници:

Лориена...........................Marion
Нуарт Джейдън Кор........Nwarth
Ламила..............................AIKIDO
Сейбъртуут......................Sabretoothed
Лииан………………….............leean

Двубоят

 

Нуарт Джейдън Кор беше в залата за тренировки в Ордена и говореше с Лииан. Залата имаше архитектура като почти всички други, но беше една от най-големите в храма. Тук се събираха всички джедаи и сити, за да тренират и тя беше най-пълната от всички. По пода имаше камъни и други препятствия, за да станат по-сложни упражненията. Друго, което я отличаваше бяха стенописите. По каменните стени имаше едновременно джедайски писания и ситски руни и йероглифи, което придаваше на стаята едновременно тъмен и окуражаващ вид. Малко постройки в днешно време излъчваха такава енергия.

Вратата се отвори за пореден път и в залата влезе Лориена- момиче надарено в Силата, но Нуарт все още не знаеше дали да я приема за враг или приятел, трябваше да попита. Тя беше червенокоса с зелени очи и с дълга плитка пред лявото ухо. Беше облечена с бял панталон и бяла туника с много широки ръкави и бели ботуши до коленета.
- Здравей - поздрави я Лииан.
- Здрасти - отвърна Лориена усмихнато.
- Здравей, Лориена - поздрави я Нуарт и реши вече да я попита.- Ти от Светлата страна ли си или от Тъмната?
- А, да и на мен това ми е интересно - каза Лииан и я погледна.- Лориена?
- Аз?
- Има ли друга? - усмихна се Кор.
- Светлата - отговори тя и също се усмихна.
- Аха - и Лииан показа усмивка.
- Винаги!
- Тогава ще трябва да умреш - каза на шега Нуарт и усмивката му се разшири.

Лориена не очакваше такава реакция от чиса. Нуарт имаше нормалната синя кожа и стряскащите червени очи на чис. Косата му беше черна и къса, а на колана му бяха закачени две дръжки на мечове. Беше облечен в черна туника, без ръкави и по ръцете му имаше странни татуировки.
Нуарт откачи дръжките от колана и активира червените мечове. Лииан се засмя и каза:
- Не де!
- Нямам намерение да умирам скоро - отговори Лориена и активира нейният зелен меч.
- Добре, започваме ли? - каза Нуарт.- Готова ли си?
Нуарт деактивира единият меч, закачи го на колана си и нагласи мощноста на другия на минималната. Лориена направи същото.
- Нагласих го на леко изгаряне - каза Нуарт.- Да не стане някой инцидент, не трябва да губим нито джедай, нито сити. Ще започнем ли, лейди?
- Ами... Ако много настояваш- отвърна Лориена.

Нуарт се поклони и хвана меча с две ръце:
- Естествено!
Лориена също се поклони и зае класическата джедайска стойка.

Нуарт тръгна с бясна скорост и точно преди да удари Лориена, скочи, направи сало и се приземи зад нея. Още не се беше обърнал и замахна с дясната ръка назад. Лориена очакваше това, обърна се и парира в последния момент. Мечовете се кръстосаха и Нуарт се отдалечи от Лориена с малък скок, като докато летеше се завъртя и се приземи с лице към нея.
- Трябва и малко практика да научим тук, все пак - усмихна се той и активира вторият си меч. Тръгна към Лориена и хвърли единия меч.
Лориена използва Силата и отблъсна летящия към нея меч, след което веднага атакува Нуарт ниско със своя. Нуарт не очакваше такава атака, но в последният миг успя да скочи. След това обърна ситуацията в своя полза и докато падаше замахна с всичка сила към противничката си. Лориена се изтърколи настрани и меча на Нуарт остави дълбока резка на мястото, където беше тя преди секунда. Изправяйки се, тя се усмихна на Нуарт и каза:
- Добър си!
Нуарт отвърна на усмивката й. Придърпа със Силата вторият си меч и за секунда съедини двата в един - още по-смъртоносно оръжие. Хвана го с две ръце и тръгна към нея, замахвайки с къси, но бързи удари. Тя се опита да ги парира всичките, но те бяха прекалено бързи и тя отскочи силно назад, за да си даде малка почивка. Но Нуарт скочи веднага след нея. За него целта на тези удари беше изпълнена: да изморят Лориена. Но тя не беше толкова изтощена и замахна с меча към него, парира неговият удар и нанесе нов, който мина през гърдите на Нуарт, разрязвайки туниката му и обгаряйки леко кожата му. Той отстъпи назад и я погледна ядосано.
- Ти не си пречка за Тъмната страна!- извика той и вдигна ръка към нея. Лориена започна да се задушава под действието на тъмната сила.
- Хей, остави я! - викна някой зад Нуарт и той се обърна без да пуска хватката. Беше Ламила - една доста умела джедайка. Тя беше около метър и шейсет висока с лилава коса, дълга малко под раменете. Имаше сини очи с жълто около зениците и винаги носеше медальон на врата си. Дрехите й бяха черни, прилепнали по тялото, с черни дълги ботуши. Но не това интересуваше Джейдън, а меча, който беше на няколко сантиметра от гърлото му.
- Здрасти - каза Нуарт.
- Хайде да се бием, искам да се бия с някого - каза тя и Нуарт се успокои, значи не се опитваше да го убие, задето душеше Лориена. Нуарт я пусна за всеки случай и тя направи няколко крачки назад, кашляйки. - Кой ще се бие с мен?
- Аз - каза Сейбъртуут, един друг сит, и извади меча си. Ламила тръгна към него и Нуарт ги остави. Той раздели меча си на два отделни.
- Продължаваме! - викна Джейдън към Лориена и се поклони на Ламила и Сейбъртуут. След това тръгна към Лориена и когато я наближи, замахна с двата меча от две й страни - атака, която не може да се парира от един меч.

Лориена отскочи нагоре, отървавайки се на косъм от жужащите остриета и едновременно с това замахна надолу към Нуарт. Той парира удара й като кръстосва своите мечове. Червените му очи погледнаха в тези на Лориена и той отблъсна меча й назад с пълна сила. Червената мъгла на тъмната ярост падна над очите му и той захвърли единият меч. Хвана другия с две ръце и започна да замахва към Лориена с мощни и бързи удари. Лориена отстъпи бързо назад, почти губейки равновесие под мощните удари на сита. Тя парира няколко и избута Нуарт чрез Силата, за да спре настъплението му. Нуарт полетя назад и падна. Почувства се много изморен, след като ефекта на яроста беше отминал. Изправи се отново и се усмихна зловещо към Лориена:
- Нека моите рани станат твои!- извиква той и източи малко от жизнените сили на Лориена, за да се възстанови. Тя усети как отмалява и се вкопчи в Силата, за да остане на крака. За миг стаята се разми пред очите й, но тя тръсна глава и атакува с завъртане.
Нуарт парира този удар и след това другият й. Избута я със Силата и погледна към другата двойка. На земята лежаха няколко камъка и той ги изпрати срещу Ламила, за да помогне на Сейбъртуут. Все още леко замаяна, Лориена падна на коляно. С последни сили спря летящите камъни, но пропусна един и той удари Ламила в главата. “Извинявай” прошепна й тя чрез Силата и отново насочи вниманието си към сита. Нуарт я нападна и започна кратък бой с мечовете, в който никой от тях не нанесе по-опасен удар. Лориена парира поредния удар и замахна лъжливо към краката на Джейдън, но в последния момент насочи меча си към тялото му.
- Помощ, Лориена, помощ!- викна Ламила и Нуарт се разсея.

Меча на Лориена пак мина близо и разкъса блузата му за втори път. Той се отдалечи. Лориена набързо избута чрез Силата Сейбъртуут и той не успя да удари Ламила. Джейдън съблече останалото от горната част на туниката си. Черните ситски татуировки по тялото му сякаш пулсираха от светлината на меча. Той извика варварски и възобнови атаката си. Лориена загуби ценни секунди, докато оглеждаше с любопитство руните по тялото на Нуарт и точно затова видя атаката му твърде късно, но някак си съумя да се предпази от свистящото острие. Дръпна се назад, но се спъна и падна, изпускайки меча си, който се изтърколи далеч настрани. Нуарт се приближи и изненадващо й подаде ръка. Тя го погледна със съмнение, допита се до Силата... и пое ръката му. Джейдън й помогна да се изправи и се отдалечи. Затвори очи и си припомни всичко, учено на родната му планета Катрав за битките. Погледна Лориена, която тъкмо привикваше меча си със Силата и пак атакува с мисълта, че този двубой няма да свърши скоро. Но някой изникна пред него.
- Чакайте, чакайте - беше Ламила. - Можете да се биете и друг път. Елате да седнем на по питие.
- Да не мислиш, че се бием наистина - усмихна се Нуарт и докосна меча до кожата си - ефектът е само леко изгаряне.
Нуарт седна при Ламила и Сейбъртуут. Лориена го последва. Още един ден беше минал...

---

 

 

Помогнете да изградим
най-голямата българска Енциклопедия за Междузвездни войни.

---