Изкупление

Изкупление е първия пълен и завършен разказ от поредицата, който има някаква история, развитие и задълбочени персонажи.

Автор:

Лориена Марион

Редактор:

Лориена Марион

Участници:

Нуарт Джейдън Корр

Бобо W

Врук Фетт

Тук е качен в Word формат - Redemption

Изкупление

 

Нуарт се разхождаше в градините на Българският Джедайски Орден. Беше прекрасен, но много топъл летен ден и той беше облякъл бяла туника без ръкави. Вървеше по една от пътечките в малката горичка, която беше отъпкана от десетките хора, минавали оттук. Пред него се зададе някой. Лориена, той успя да я разпознае по червената коса и съвършенно бялата туника. Двамата се срещнаха и той каза:
- Здрасти, как си?
- Добре, благодаря ти – отговори тя. Беше излязла на една от редовните си разходки. Обичаше да се разхожда, а и времето беше прекрасно - Отдавна не съм те виждала тук.
Нуарт се огледа. Някаква червена лампичка светна в съзнанието му. Тя започна да се засилва и изведнъж сякаш нещо изкрещя в главата му. В този момент той бутна Лориена настрани и се отдръпна. Отнякъде дохвърча термален детонатор и експлоадира. Взривът го запрати няколко метра назад и той падна по гръб. Изправи се и протегна ръка към меча си. Но той не беше на мястото си и Нуарт се сети, че го беше върнал. Взе бластера и тръгна към Лориена. Тя беше доста разсеяна днес и мислено благодари за бързата реакция на Нуарт, без която... Не, не й се мислеше за това. Изправи се и се огледа за чиса. Не бързаше да активира меча си, но забеляза, че той носи бластер.
- Къде ти е меча - попита тя.
Нуарт нямаше време да отговори. Усещаше чуждо присъствие много близо, но къде? Погледна нагоре и видя някой в клоните на дърветата. Той скочи и застана на пътя между него и Лориена. Нуарт започна да стреля със своя DL-44, но човекът активира червен меч и отклони изтрелите към него. Нуарт скочи във въздуха и се завъртя, избягвайки зарядите. Стигна на няколко крачки от нападателя и успя да го прескочи без той да реагира. Приземи се зад него и клекна, за да не бъде разполовен от меча. Направи кълбо и вече беше до Лориена.
Тя стоеше, държейки неактивирания меч.
- Кой си ти - попита тя непознатия. Той не отговори. Вместо това отново нападна. Тя парира ударите му, отблъсквайки го назад. - Тук не е място за... - думите замряха на устните й, тъй като невидима примка стегна гърлото й. "Ах, как го мразя този номер" помисли си, борейки се за въздух.
Нуарт насочи бластера си към непознатия и изстреля пет заряда. Първият удари меча му, а останалите ръцете и краката му. Застана над него с бластер в ръка и стъпи върху гърдите му.
- Не улучи - каза той, а Нуарт се усмихна:
- Ще ти се. - Ритна го с всичка сила в ребрата и се обърна към Лориена. - Нали не възразяваш да го поразпитам? - попита той.
"Ох, ще получа трайни психически увреждания от тези неща" помисли си тя, възвръщайки си нормалното дишане. Тогава осъзна, че Нуарт я пита нещо.
- Какво? А, не...всъщност да. Зависи какви методи ще използваш - отговори тя.
Нуарт изпрати един залп светкавици по нападателя и той се сви.
- Тези стават ли?
- Не бих казала. Гледай да не прекаляваш. Все пак искаш да ти отговори, а не да го изпържиш за вечеря, нали?
Нуарт изпрати още един залп.
- Вярвам, че няма да проговориш, нали?
Онзи се усмихна:
- Ако си мислиш, че ще ме пречупиш така, жестоко се лъжеш.
Нуарт изпрати нов залп.
- Всъщност те подготвям - усмихна се той. Изпрати последен залп и защитеното съзнание на тъмният джедай се отвори. Нуарт влезе в главата му и започна да търси. Тъмният джедай се опита да го спре, но не успя. Нуарт намери каквото търсеше.
- Убиец е. Изпратен, за да ни убие, но не разбрах дали мен или теб и също кой го е изпратил. Реши, че ще е по-добре да умре.
Тънка струйка кръв се стичаше от устата на джедая... Лориена отвърна поглед. Мразеше смъртта, във всичките й форми. Тя не отговори нищо на Нуарт, просто се обърна и си тръгна. Тъмен облак бе надвиснал над мислите й...

---------------------------------------------------------------------- -------------
Няколко дни по-късно Нуарт вървеше към ситското посолство и се надяваше, че ще успее да стигне до там и после да излезе. След последният опит за убийство не знаеше какво да прави. Не можеше да се върне при ситите, а джедайте нямаше да му помогнат, докато е толкова тъмен. Стигна до Массасси храмът. Отпред пазеха двама сита. Спря в градините пред храма и седна на една пейка, за да обмисли какво точно ще прави.
Лориена медитираше в градините на храма на джедаите. Мисълта й се рееше далеч... Тогава усети смущението в Силата. Една душа се луташе между Светлината и Тъмнината. Тя се съсредоточи върху видението. Градина...пейка... Един чис седеше там... Тя го позна. Това беше Нуарт. Дали щеше да успее да го привлече към Светлината, почуди се тя. Видението се забули в мъгла. Ако има шанс, то тя трябваше да опита...

Бобо W летеше със спидера си. Изведнъж усети раздвижване в Силата. Неволно посегна към меча си. Потърси Силата, за да се успокои. Погледна показанията на уредите. Беше се отклонил от курса си и беше минал покрай ситското посолство. Но изведнъж... Усети нещо различно... Колебание... Нещо друго... Той увеличи скоростта и бързо стигна джедайския храм. Тъкмо се приземи, когато видя Лориена да върви към спидера си и тръгна към нея.
- Знам и аз го усетих - изпревари го тя. - Мислиш ли, че бихме могли да направим нещо?
- Надявам се - отговори Бобо W. – Но не знам какво.
Тя погледна замислено към джедая.
- Искам да поговоря с него, но... Не мога просто така да вляза в ситски храм. А и не знам дали ще ме послуша... Е, Силата ще покаже. Вечно в движение бъдещето е.
Тя се качи на спидера си и отлетя към покрайнините на ситския храм. Бобо W я последва със своя.

Нуарт реши да отиде и направо да попита този, който в момента командва, дали е изпратил убиецът. Тръгна по украсената с руни пътека. Някой от тях приличаха на тези по тялото му, но той ги беше заличил чрез операция. Влезе в мрачния храм и пазачите сякаш не го забелязаха. Все още носеше тъмно облекло и сигурно го помислиха за сит, имайки предвид, че и преди е идвал тук. Тъмната енергия на храма го завладя. Толкова мощ имаше в тази сграда, но никой джедай нямаше да го разбере, те виждаха само тъмнина. Не го спряха никъде и той стигна до главната зала. Влезе, вътре беше Лорд Фиър.
- А, млади Кор. Какво те води насам? Разбрах че си спрял обучението за сит?- каза той и се усмихна.
Нуарт го погледна:
- Да, така е.
- А вярно ли е, че е имало опит за убийсвто над теб? Казаха ми, че си успял да се измъкнеш от някой велик сит.
- Труден съм за убиване Лорд Фиър. И точно исках да разговарям за този сит. Знаете ли нещо за него?
- Да, мисля, че да. Не зная дали си разбрал, но той беше мой ученик. Имаше специална задача, но не се завърна. Страхувах се от най-лошото.
Нуарт усети раздвижване зад себе си.
--Да Лорд Фиър, той е мъртъв.
- Както и ти скоро, момчето ми! Хванете го!
"Нямам меч, нямам шанс срещу Силата му..." помисли си Нуарт.

Бобо W включи комлинка:
- Лориена, усещам нещо. Той е в опасност!

Нуарт нямаше никакъв шанс. Двата сита зад него го хванаха и го завлякоха до една скала с руни посредата. Фиър се обърна към него:
- Млади Кор, какво да правя с теб? Да те убия? Може би ще успея да ти отворя очите.
Нуарт се усмихна. Фиър изсумтя и тръгна към изхода:
- Започвайте! - Двата сита взеха две нажежени железа и ги доближиха до него. Нуарт се засмя... Не успяха да махнат усмивката от лицето му през цялото време. Накрая падна на земята. Отново бяха татуирали историята на сит по тялото му.
- Само това ли можете?- той започна отново да се смее. Един от ситите дойде до него и го ритна в ребрата. Махна си маската. Беше Дарт Врък:
- Не, Кор. Сега ще започне истинското мъчение. Знаеш ли какво е стена за Силата?
Да, Нуарт беше чувал. Те щяха да премахнат способноста му да използва Силата временно.

Младата джедайка летеше със спидера си, когато внезапно беше заслепена от видение. Нажежени железа... смях.. Тя се опита да овладее видението, но когато най-после успя, земята вече стремително се носеше към нея! В последния момент успя да вдигне носа на кораба, но не беше достатъчно. Приземи се с трясък и заора в меката земя. Корабът се разтресе за последно, тя удари главата си и загуби съзнание. Летейки малко след нея Бобо W усети, че нещо не е наред. Секунда по-късно забеляза, че Лориена е извън погледа му. Погледна във всички страни, нагоре и после надолу. Видя как спидера й лети стремително към земята и се разбива. Джедаят бързо приземи своя. Скочи от него и приближи до катастрофата. Извади джедайката от смачкания спидер. Не изглеждаше добре. БобоW извади медицинския комплект. Трябваше да се погрижи за нея...

Дарт Врък се усмихна. "Фиър ще е доволен”, помисли си той. “Докато все още той команва парада... Моето време идва...". Отново се обърна към Нуарт:
- Предаваш древния ни орден! Вярно ли е, че заговорничиш с джедаите? А? Нима не усещаш духа на Екзар Кун, който е с нас? Хаха, скоро ще си платиш...
Той кимна на другия сит, който стегна юмрука си в задушаващ жест... Врък започна да се бори с вече отслабеният ум на Нуарт. Точно в този момент чисът беше готов да дръпне меча му, но нещо се случи. Почуства нещо... или го видя? Един спидер падаше. След това всичко изчезна. Видението. Чуството. Силата. Ситите... Виждаше размазано. Можеше да различи силуетите на двата сита, но всичко друго му беше някак непознато, по-различно.
- Добре дошъл в обикновенният свят, Нуарт!- изсмя се Връц.
Нямаше Сила. Имаше само празнота. Той се надигна, но болката от раните беше прекалено голяма.
- И сега какво?- попита.
- Сега ще те оставим така, докато не разбереш, че Силата ти е нужна! Сложи му ситската маска, - нареди Дарт Врък на другия сит. - Тя ще му попречи скоро да си възвърне мощта.

Бобо W превърза главата на Лориена. Беше се ударила лошо. Сложи я върху седалката на спидера си. Изведнъж усети раздвижване в Силата. Обърна се, активирайки мечовете си. Лилавите остриета зажужаха. На десетина метра от него от гората изникна един сит, активирал своя червен меч.
- Какво правиш тук джедай! Ще си платиш! - с тези думи ситът изпрати залп светкавици към него. Джедаят ги спря с единия меч и метна другия. Ситът го отби, но Бобо W вече беше скочил към него. Върна си със Силата и втория меч и атакува сита, който успя да избие едното острие от ръката на джедая. Кел'Дорът вложи цялата си сила в следващия удар. Ситът не успя да го блокира добре и падна на земята. Веднага се изправи, но Бобо W вече замахваше и мечът му отдели главата на противника му от раменете. Огледа се. Не знаеше какво да прави. Очевидно не бяха на правилното място, щом този сит го нападна. Да се върне в храма? Не. Трябваше да направят всичко, за да спасят колебаещия се и да го превърнат в джедай. Но не можеше да остави Лориена сама. Потърси Силата и усети чиса на около 100 метра в окръга. Беше ранен и... Лориена? Защо я усети при сита? Затича се към Нуарт, виждайки го само със Силата.

Лориена се "събуди" и се "огледа". Чувстваше се странно. Сякаш не гледаше изобщо, но все пак виждаше! Около нея беше тъмно и пусто. Почти на границата на възприятието усети нечие присъствие, но то беше твърде далечно и неясно, за да го определи. Съсредоточи се върху последното нещо, което си спомняше: летеше в спидера си, когато видението я връхлетя и тя загуби контрол над управлението и се разби. Беше ли оцеляла? Т.е. беше ли оцеляло тялото й, тъй като съзнанието й явно беше... Някъде. Напрегна мислите си, но не можа да си спомни. Спомни си обаче нещо друго. За част от секундата, точно преди тъмнината да я погълне, Лориена видя - по-скоро усети издигането на невидима стена. Опита се да се отдръпне, но беше вече късно. "Не е възможно" прошепна тя смаяно, когато подозрението я връхлетя. Беше попаднала в съзнанието на чиса и не можеше да излезе от там. Трябваше да му го каже, но... Дали щеше да я чуе? Все пак трябваше да опита. Ако той си възвърнеше контрола над Силата, тя можеше да се освободи, разбира се ако намереше тялото си и ако то все още функционираше. Една неприятна мисъл мина през ума й: ами ако преди да излезе той реши да я изтрие? Спокойно можеше да го направи, все пак беше сит. Наложи си да отблъсне тази мисъл. Съсредоточи се..."Нуарт, чуй ме!"

Нуарт Джейдън Кор отвори очи. Засмя се едва-едва. Те бяха глупави. Наистина глупави. Как според тях една маска на Сит ще попречи на Сит? Той не чустваше Силата, но все пак имаше други сетива. Слух, зрение. Видя че са го завързали с обикновенни въжета. Набързо успя да се измъкне като добави нов белег към другите. Махна маската, но нищо не се промени. Не можеше да използва Силата. Трябваше да намери изход, преди да са разбрали какво става... Успя да отключи врата и излезе навън. Бронята му беше до вратата и той набързо я сложи върху раните. Болката беше ужасна. Тръгна напред и се почуди как още не са го спряли двамата сити? Сигурно имаха работа или... Какво беше видял? Спидер? Не можеше да си спомни. И преди да падне булото усети нещо... Нещо познато. Единственото, което му дойде наум, е че ситите си имат проблеми с някой. Но с кой? Може би лорд Сидиъс, освен ако точно той не беше поръчал това... В този момент му се стори, че чу глас зад себе си. "Нуарт, чуй ме!" Той се обърна и започна да стреля на посоки. След секунди разбра, че няма никой и че с прикритието му беше свършено. А гласа беше познат? На кой? На Лориена?
- Лориена, тук ли си? – попита объркано.
Той я беше чул! "Слушай ме внимателно. Нем е отвън. Трябва само да стигнеш до него и спидера. Ще можеш, нали? След това ще видим какво в името на Силата става тук" Тя знаеше, че чиса беше ранен, при това зле, но нямаха време за губене. Нуарт се засмя леко - смях, който премина в кашлица. Гласът не идваше от стаята, а от главата му. Или беше полудял, или Лори беше станала майстор джедай, или двамата имаха една от мистичните джедайски връзки:
- Добре, но не се ровичкай там много, става ли? – стори му се, че тя “кимна”.
В това време Бобо W тичаше към тях. След няколкостотин метра той видя Нуарт, застанал неподвижно, сякаш вглъбен в себе си.
- Нуарт! - извика джедаят.
Нуарт тръгна към него "Не можа ли да намериш някой по-умен?" - каза той наум.
"Има ли значение вече? Просто да се махнем оттук, преди да са дошли останалите ситове... И мисли по-тихо моля те, не мога да чуя себе си!" – отвърна тя.
Нуарт тръгна към Бобо W,но той изведнъж се спря и извика. В следващият момент Нуарт усети ужасна болка в крака си. Един бластерен заряд го беше улучил без той да успее да го види в Силата. Падна на земята и остана така. Болката беше ужасна и не издържа. Припадна... Лориена усети изстрела миг преди той да улучи чиса. Не можа да го предупреди. По дяволите! - помисли си. В следващия момент усети парещата болка и съзнанието на Нуарт замлъкна. "По дяволите! По дяволите!" Паниката започна да я завладява. Нищо не можеше да направи...

Бобо W видя сита да пада. Затича се и го подхвана преди да падне на земята. Преметна го през рамо и го пренесе до спидера. Превърза раната му и го положи до Лориена. Включи двигателите и тръгна към Джедайския храм. Но докато излиташе, един сит излезе от близката сграда и скочи върху спидера. Джедаят активира меча си и блокира последвалия удар на сита. Той замахна, но не уцели и Бобо W го посече. Ситът падна от десетина метра. Бобо W се обърна. Лазерният меч на сита беше ударил близо до двигателя. Нямаше да успеят да стигнат до храма.

Лориена се чувстваше ужасно. Беше й неприятно да стои и нищо да не може да направи. Пребори паниката, но остана отчаянието. Точно тогава усети пробуждането. "По дяволите!". Нуарт се събуди. Намираше се...в тъмнината. Около него имаше няколко сияния, но всички изглеждаха толкова далчени. Не чустваше раните. Опита се да помръдне, но не успя. "Лориена, тук ли си?"
"А ти къде очакваш да съм?" - отговори тя малко по-рязко, отколкото възнамеряваше, след което си наложи да се успокои. - "Как си? Вече не чувствам болката ти. Къде...ъъ сме?"
“Ами след всичко, което се случи има едно обяснение, мисля. Май сме в умът ми, съзнанието или каквото е останало от него. Не мога да се движа. Ти?”
"Хайде, хайде. Ти поне имаш тяло, аз дори не знам къде е моето" - отвърна тя кисело. - "Иначе може да се каже, че съм добре. Поне Силата е с мен. Ти защо не я усещаш вече?!"
Нуарт се огледа. Поне можеше да си мърда главата. Зад него имаше една стена, а ръцете му бяха в окови: “Заради една стена. Спира ме от използване на Силата. Ако можех да я стигна, ще я премахна. Не те виждам. Ако можеш да ме достигнеш? И се пази от тези светлини.”
Бобо W приземи спидера на около три километра от джедайския храм. Двигателя не издържа повече. Със Силата усети че го преследват. Прегледа раните на сита и джедайката. Вече не бяха толкова зле. Но не можеше нищо повече да направи. Тогава го усети. Концентрира се, викна Силата на помощ и се пресегна към съзнанието на чиса: Нуарт! Чуваш ли ме?
Нуарт чу нещо зад себе си. Някой се опитваше да пробие стената. Не му се вярваше да успее, но ако той помогнеше: “Побързай, Лориена.” Тя се съсредоточи. Почувства присъствието на Нуарт, близко и ясно, почувства и Нем, но доста по-далеч. Не можеше да види това, което ги разделя, но то беше там - черно и всеобхватно. Тя се съсредоточи върху тази стена и натисна... след това засили натиска, но отново нищо не стана. "Не мога Нуарт, не мога да я пробия!" Тогава забеляза светлинките и разсеяно докосна една от тях с мислите си. Обля я светлина за миг и след това видя стая, в която седеше малък чис и тъжно говореше на някого..."Махни се от там!" извика Нуарт и видението се загуби. Той размърда веригите, но не постигна нищо. Всичко това го ядосваше. Какво знаеше за тази стена? Да, имаше нещо, което щеше да я унищожи, но той не можеше да го направи. Или може би за малко? Сега вече знаеше какво са светлинките: “Лориена”, обърна се той към нея, “когато ти кажа, ще докоснеш най-ярката от светлинките, които виждаш и ще потърсиш тялото си веднага. Мисля, че ще успея да подкопая малко стената, но ще е за секунда. Готова ли си?” Младата джедайка не беше никак, ама никак убедена, че ще проработи. "Сигурен ли си в това, което смяташ да правиш?" "Да" отговори той кратко. "Долавям съмнението ти, знаеш ли?" подкачи го тя, но въпреки всичко се приготви. Отпусна се и насочи мисловните си пръсти към най-ярката светлинка. "Готова съм... "
“Голяма стъпка за теб е да повярваш на сит,” усмихна се той, “доближаваш се до майсторската степен. Сега! Докосни я!” Лориена я пипна леко и цялата тъмнина изведнъж изчезна и беше заменена от светлина. Стената започна да се пропуква. “Бягай!” викна Кор и видя Лори до баща си, който започна: Спри Джейдън Кор, какво правиш, недей, ти не... Кор го надвика: “Нямаш време да го догледаш, стената всеки момент ще се спусне пак!”
Лориена с мъка се откъсна от спомена. Трудно й беше да определи къде свършва тя и къде започва съзнанието на Нуарт. Потърси връзката със себе си, с тялото си. О, ако не беше наблизо никога нямаше да се върне. Щеше да изчезне завинаги. Но там имаше нещо - нещо, което я привличаше, нещо познато, нещо...Тя тръгна към него и в следващия момент отново беше себе си. Надигна се рязко и веднага съжали за това.
- О, главата ми! - промърмори.
Огледа се. Бобо W седеше наблизо със загрижен израз на лицето. От другата страна лежеше Нуарт. Стената отново се беше спуснала, защото тя не можеше да почувства присъствието му, макар да бе до нея.
- Какво му има на него? - посочи Бобо W лежащия на земята чис.
- Направили са му стена срещу Силата и сега не я усеща. Мисля, че трябва да го заведем в храма, докато се възстанови от раните си. След това сам ще реши какво ще прави.
- Останалите джедаи няма ли да са против присъствието на сит в храма? - попита кел’дорът.
Лориена погледна към Нуарт.
- Той не е сит. Мисля, че сам не знае какъв е в момента.
- Щом казваш, Лориена - отвърна джедаят. Той не вярваше на чиса. Но това беше само защото не го познаваше така, както Лориена го познаваше... или си мислеше, че го познава.

“О, я млъкни!”- викна Кор и за негова изненада другият чис спря да говори. "Лори тук ли си?" Не последва отговор, значи се беше измъкнала, но дали беше намерила тялото си? "Много се безпокоиш за един джедай или има нещо общо с това, че е момиче?"- каза баща му. "Сега ще ме поучава един спомен" изсумтя Кор. "Защо мислиш, че съм спомен?" - попита той. Свелината полека избледняваше и накрая се превърна отново в мрак с червени светлинки в него. Кор изгуби надежда да избяга. "Кор, предаваш се" - продължи баща му. "Млъкни! Дори не знам името ти!". "А искаш ли да го знаеш?" - баща му се приближи. " Ти наистина не си спомен, нали?" Кор се засмя: "И ти ли искаш отмъщение? Давай, сега е момента!". "Лъжеш се, Джейдън"- възрастният чис започна да изчезва. - "Все още си объркан, разбери че в този свят има и добри хора..." каза той и се стопи в тъмнината. Кор вдигна глава: "Тогава защо ме изоставяш пак..."

Бобо W превърза отново раните на чиса и Лориена. Джедайката само изсумтя, когато той й сложи дизенфектант. Тя самата беше започнала самолечение. Ситът не помръдна.
- Как да стигнем до храма, Лориена? Преследват ни!
Тя усещаше присъствието на приближаващите ситове. Бяха близо, твърде близо.
- Няма да им го оставя - каза тя повече на себе си. След това се обърна към другия джедай – Бобо W, направи носилка. Използвай Силата, за да го пренесеш до храма. Аз ще ги задържа достатъчно, за да стигнете там.
Бобо W поклати глава.
- Не, Лориена. Ти си ранена, а те не са малко. Ти се връщаш в храма с Нуарт. Аз ще ги забавям и ще дойда малко след вас.
Лориена погледна към Бобо W.
- Твърде много гняв има у теб Бобо. Ако те оставя, страхувам се какво ще направиш. Аз не искам да ги убивам, а само да ги задържа. - Тя го погледна право в очите и отсече - Тръгвай!
Джедаят отвърна на погледа й. Тя изглеждаше твърдо убедена и той нямаше време да спори с нея.
- Ще те чакам десет минути – отвърна той. - Ако дотогава не се върнеш, ще дойда аз.
След това тръгна към Храма, държейки чиса със Силатa.

Кор се опита да се освободи, но само предизвика движение и някой от спомените започваха да се удрят един в друг. Той виждаше живота си отново и се надяваше да не е защото умира. Опитваше се да призове Силата, но не ставаше. Видя Сидиъс, който му разказваше колко обещаваш сит е. Видя как Фиър му се присмива. Видя двубоят си с Лориена. Не издържа повече и извика. След този вик настана тишина. Чу се само едно нещо: "Аз ще ги задържа достатъчно, за да стигнете до там". Беше Лориена. Но откъде? Стената беше пропукана. Значи имаше шанс. Нуарт започна да вика от радост и спомените пак се задействаха. Той започна да разхлабва веригите. Съсредоточи се. Започна да събира Силата, която беше останала в спомените му. Очите му започнаха да светят и привлякоха всичките спомени към него. Тъмнината започна да свети, а светлинта да тъмнее. Събра всички спомени и ги пусна изведнъж. Оковите изхвръкнаха и той беше свободен. Сега оставяше стената... Застана пред нея. Сега разбираше, че по-скоро я чуства, отколкото вижда. Събра всичката си сила и я изпрати по нея... Събуди се и болката я нямаше. Бронята му беше свалена, а по цялото му тяло имаше бакта лепенки. Той скочи рязко от носещата се във въздуха носилка и стресна Бобо W. Лошото беше, че забрави за раненият крак и едва не падна. Задържа се и се усмихна на джедая:
- Здрасти, трябва да тръгвам – обърна се да си върви, но Бобо го спря:
- Ей сита, Лориена каза да те заведа в храма.
Нуарт се изсмя и го подмина:
- Сякаш ти пука.
- Никъде няма да ходиш - каза Бобо и активира меча си.
- Подсещaш ме, че ще ми трябва оръжието - каза той и го изтръгна от ръцете му. След това го отблъсна със Силата и тръгна към мястото, където усещаше Лориена. Джедаят гледаше след него няколко секунди, после поклати глава. Лориена го беше помолила да го заведе до храма и той щеше да го направи. Тръгна след сита, като извади изпод туниката си втория си меч. Концентрира се и повика Лориена със Силата.... "Лориена!" - никакъв отговор. Отново опита: "Лориена, Нуарт идва към теб, как си? И аз идвам. Взе ми меча”.

Лориена беше застанала на едно по-широко място. Отпусна се и позволи на Силата да протече през нея. Ръцете й бяха отпуснати спокойно до тялото. Няколко минути по-късно от завоя изникнаха четирима сита.
- Здравейте момчета - поздрави ги тя. - На разходка ли?
Ситите спряха пред нея и я погледнаха. Тогава тя чу: Нуарт идва към теб. И аз идвам. Взе ми меча... "О, чудесно” каза си, но нямаше време за размисъл.
- Дръпни се джедайке, не идваме за теб - каза единия от ситите. Червените очи проблясваха под качулката му. Тя им се усмихна лъчезарно и не помръдна от мястото си.
- Е и аз не се надявах да ви срещна днес. - Нуарт беше наблизо, усещаше го. “Защо се връща сега?” помисли си. Тогава чу зад себе си глас:
- Я, какво си имаме тук? - започна Нуарт и се приближи. - Четирима сити? Дошли за мен? - Той пак се разсмя - Не знаех, че съм толкова важен.
След това лесно успя да стигне до ума на Лориена: "Бягай към Бобо,” каза й той, “аз ще ги задържа. Говоря сериозно, никой няма моето обучение".
Погледа, който Лориена отправи към Нуарт бе изпълнен с изненада, която бързо се смени с досада. Тя решително сложи ръце на кръста си, присви очи и го изгледа унищожително. Нуарт се почувства сякаш зелени лазерни изстрели се забиват в него.
- Оо не, няма. Да ти приличам на някого, когото можеш така лесно да отпратиш?!
След това продължи така, че само той да може да я чуе в съзнанието си: "Я се погледни - едвам се държиш на крака! Все още не си се възстановил напълно". Тя направи две крачки встрани и застана между чиса и ситите. Усещаше недоволството му като почти физическо огнено опарване. Усещаше и нетърпението на тъмните същества пред нея. Тя ги изгледа един по един и тихо, но властно каза:
- Мисля, че е време да се обърнете и да си тръгнете. Не ви прави чест това, което сторихте с Нуарт. Не можете на сила да накарате някого да бъде това, което не иска да бъде.
За момент изглеждаше сякаш те наистина ще си тръгнат. Тогава този, който стоеше най-отзад бавно пристъпи пред другите и свали качулката си... Беше Дарт Врък. Той погледна към двамата ранени джедаи и изсумтя.
- Вие двамата какво си мислите, че ще постигнете, освен да ни губите времето? Двама ранени... ппххх... джедаи срещу нас, четиримата? Предайте се сега!
- Лорд Врък- изсмя се Нуарт. - Пак ли ти? Мислех, че си се отказал след последният път. - Не усещаше присъствието на Бобо W наблизо, значи беше се забавил някъде, може би с друга ударна група.
- Лориена, не зная дали ще успеем да ги победим, но ще успеем да ги задържим известно време. Връзката ни ще помогне да координираме действията си. Готова ли си? – прошепна той към нея.
Тя кимна леко. Отпусна се и Силата протече през нея. Усещаше тъмните вълнички, предизвикани в Силата от ситите. Тя активира меча си, едновременно с Нуарт. Тогава ситите нападнаха. По двама за всеки... Лориена се наведе, за да избегне първия удар и парира втория. С Нуарт се движеха в съвършен синхрон.
На Врък му кипна. Щеше да ги изколи. Усети Тъмната страна в себе си и се изпълни с ярост. Беше на прага на самоконтрола, но силите му се удвоиха. Затича се срещу джедаите и потъна във вихрушката от удари.
Нуарт се остави на Силата, но Тъмната страна в него започваше да пречи, за да долови мислите на Лориена. Той започна да се бори с нея и успяваше да я отблъсне, без да откъсне внимание от мислите на Лориена и битката. Двамата бяха непобедими. Все едно бяха едно цяло и никой не можеше да пробие защитата им. Успяха да сразят един от ситите, без Нуарт да забележи кога стана това. Оставаха още трима, а болката в крака му се увеличаваше.
Лориена не мислеше, беше оставила Силата да я води. Усети болката на Нуарт и му предаде част от своята енергия. Завъртя се да отбие поредния удар. Острието просвистя покрай нея. Тя замахна към краката на сита и той скочи. Тя веднага насочи меча нагоре и една резка се появи през гърдите му. Усети нещо със Силата и се обърна. Дарт Врък тъкмо замахваше към нея. Нуарт скочи, завъртя се във въздуха и парира удара на Врък, но не успя да се приземи и падна на земятта. Изтърколи се, за да избегне ударите на другите два сита и застана до Лориена. Тя тръгна напред с невероятна скорост, а той скочи и двамата разбиха формацията на враговете им. Нуарт усещаше, че силите му се изчерпват и единственият изход беше да използва гнева си, преди да стане много късно за него и Лориена...
"Не Нуарт, не използвай гнева" каза му тя мислено, усетила намеренията му. "Каквото и да стане не използвай гнева!" След това завъртя меча и отблъсна една свирепа атака. Един от ситите я дръпна чрез Силата и тя загуби равновесие. Той използва момента и й нанесе удар в крака. Тя изкрещя и падна на коляно.
- Нееее! - извика Нуарт и скочи към сита, който беше ударил Лори. Замахна с пълна сила и меча на сита изхвърча от ръката му. Замахна за втори път към главата му. Тялото още не беше паднало, когато Нуарт се нахвърли към вторият сит. Първо хвърли един залп светкавици, които бяха парирани. Нахвърли се с яростни удари. Сита се опита да ги парира, но не успя. Остана без ръка и Нуарт замахна, за да го убие. Чуваше мислите на Лори в главата си и как те го молеха да спре. Но той не успя да се спре. Удари и в същият момент почуства как някой го удари по главата с нещо хладно. Падна заедно с мъртвият сит и чу смеха на Врък над себе си.
- Точно така Нуарт - каза той, смеейки се - Видя ли как гнева ти даде сили? Виждаш, че не можеш да се отървеш от него. Никога!
Лориена се надигна с мъка. Една червена резка минаваше по целия й крак.
- Той може да го преодолее, - каза тя през зъби - ако само остане далеч от вредното ви влияние.
Врък я погледна и отново се изсмя
- Вие джедайте никога няма да се научите - каза той и изпрати залп светкавици по нея. Тя се строполи на земята на малко треперещо кълбо.

Бобо W тичаше към Лориена и Нуарт. Усети смущение и активира меча си. От гората излезе един сит с два червени меча. Нахвърли се срещу него. Джедаят се извърна, хвана сита със Силата и го запрати към близкото дърво. С два бързи удара го порази и продължи към мястото където усещаше Нуарт и Лориена. Стигна до една полянка където те се биеха с няколко сита. Нуарт тъкмо се беше разярил. Отсече ръката на един от ситовете, но беше повален от Врък. Ситът отново протегна ръка и прати втора мълния към падналата джедайка. Но мечът на Бобо W вече беше там. Той прихвана атаката на сита и го отблъсна със Силата. Тогава Нуарт се изправи и хвана меча на джедая. Връц се обърна към него, после погледна другите джедай. Вече нямаше шанс и стойката му от нападателна стана защитна.
- Добре бихте ме, но следващият път ще ви хвана - и тръгна към гората.
- Кой ти е казал, че ще има следващ път? Кой ти е казал, че ще напуснеш гората някога? – извика Нуарт след него.
Врък замръзна.
- Но вие сте джедаи. Джедаите разчитат на мира!
Нуарт се усмихна.
- Джедаите да, но не и аз!
Бобо W викна към чиса:
- Остави го. Нека избяга.
Нуарт обаче продължи. Бобо W се концентрира и вложи цялата си сила. Дръпна Нуарт и го затисна към земята. Използва цялата си мощ и взе и меча си.
- Остави го Нуарт. Ще се срещнете пак – повтори той.
- Не разбираш нали? Да, прав си. Ще се срещнем пак и този път може би няма да имам същият късмет. Не оставяй враговете си живи Бобо, особено ако имаш шанс да ги премахнеш.
Нуарт се изправи и грабна меча на един от мъртвите ситове. Скочи и се приземи до Врък. Атакува свекавично, но сита парира. Продължи с още по-бързи и силни удари...

Лориена беше зашеметена. Не можеше да помръдне. Сигурна беше, че ще последва втора атака и нищо не можеше да направи, но атаката така и не дойде. Тя се надигна с усилие и видя Нем и Нуарт да стоят срещу Врък. Видя сита да се оттегля и как Нуарт тръгва след него с недвусмислени намерения.
- Нуарт! - извика тя немощно - Остави го.
Но той сякаш не я чу. Тя се съсредоточи и докосна съзнанието на Нуарт. То ставаше все по-тъмно. "Ако искаш да прекъснеш окончателно връзките си със ситите, трябва да спреш сега! Иначе отново ще си като тях." - каза му тя мислено. За един изключително дълъг миг погледите им се кръстосаха - червен и зелен, като два лазерни меча. - "Изборът е твой".
В момента, в който каза това, пред очите й се мярна кратко видение. ...Нуарт, стоящ надвесен над Врък, готов да го посече. Чувайки гласа й, той вдига глава и я поглежда. След един продължителен миг на колебание, замахна с меча към нея...
Лориена рязко пое дъх, примигна и се върна в реалността. Нуарт стоеше и я гледаше. Тялото му продължи двубоя с вече изморения и паникьосал се Врък. "Изборът е твой". Успя да премахне меча на сита. Застана над него. "Изборът е твой, но началото винаги е трудно" - отново беше баща му. Чисът замахна към Врък. "А какво стана с жертвата, която трябва да се направи?" попита той, докато меча се спускаше надолу. "Ще я откриеш по-късно, сине"... Мечът спря. Острието се деактивира. Оръжието падна на земята.
- Разкарай се от погледа ми! - викна той.
Врък се изправи и погледна към Нуарт:
- Изглежда това ще е първият път, когато ще се радвам за един нов джедай. - Той се усмихна и тръгна към гората - До скоро джедай Нуарт и нека Силата бъде с теб...
Лориена продължаваше да гледа Нуарт. Не изглеждаше щастлив от избора. Не изглеждаше и нещастен.
- Какво мислиш сега? - попита го тя. Дълбоко в нея нещо я тревожеше, но същността му й убягваше.
Чисът се насили да се усмихне.
- Открий сама - той напълно отвори съзнанието си, както никога досега. Чувствата му минаха през връзката му с Лориена и той усети нейните мисли, сподели болката й - А сега да тръгваме - каза и отиде до момичето, за да й помогне да стане.
Бобо W ги гледаше странно.
- Какво стана? – попита той недоумяващ, за странната промята в поведението им.
Нуарт се засмя:
- Някой ден ще разбереш. Донеси носилката, трябва да стигнем до храма, преди някой друг да ни настигне. Мисля, че Врък ще ни даде малко време, но няма да е достатъчно.
Нуарт подхвана Лориена и двамата тръгнаха след другият джедай.

Оставаше още малко път до храма. Нуарт усещаше присъствието на хиляди джедай. Лориена беше на носилката, но бързо се оправяше, той вървеше след нея, а Нем я поддържаше във въздуха.
- Още малко - каза той и забърза малко крачката.
- Наистина ли мислиш, че ще стигнете до там, млади Кор? – чу се глас зад тях.
Нуарт затвори очи. Още нищо не беше свършило. Ако Врък му беше дал само още 15 минути...
- Защо, Лорд Фиър, ще ни спрете ли? - обърна се той бавно.
Бобо W застана до него, а Лориена се изправи.
- Още един сит, този е мой! - каза той, активира меча и се затича към Фиър. Ситът го блъсна със Силата и го удари в едно дърво.
- И сега какво Лорд Фиър? Ще убиете всички ни? - попита Нуарт.
- Повярвай момчето ми, не исках, но вие сами го решихте. - Той активира меча си...
Лориена въздъхна и застана рамо до рамо с Нуарт. Потърси съзнанието на Бобо W. Той тъкмо се съвземаше и се изправяше. "Ела, имам идея" - повика го тя. Той се приближи.
- Нека обединим силите си. Ще създадем щит чрез Силата. Следвайте ме - каза тя и разтвори съзнанието си. Те също разтвориха своите и се обединиха. С Лориена и Нуарт беше лесно, бяха свикнали. Бобо скоро също успя да превъзмогне собственото си съзнание и да стане едно с техните. Сега бяха като една личност. Затворили очи, те стояха и сякаш не забелязваха вече сита. Лорд Фиър се изсмя и ги атакува яростно. Замахна с меча и... Острието се удари в невидима преграда. Той не можеше да достигне до тях... Поне засега... Нуарт напълно следваше мислите на Лориена, но отлично знаеше, че няма да издържат дълго така, че само отлагат неизбежния сблъсък. Фиър се подготви за нова атака и в същият момент Нуарт се откъсна от съзнанията на другите двама. Активира меча и замахна към изненадания сит, но той блокира и атакува отново. Нуарт скочи назад и се приземи зад Бобо и Лориена. Ситът щеше да атакува тях и Нуарт хвърли меча си, за да спре атаката му. ФиЪр го хвана със Силата и го унищожи... Лориена и Бобо W все още бяха свързани и той узна за плана й по същото време, когато тя го измисли. Те отблъснаха сита чрез Силата в мига, когато той се опита да атакува отново. След което разделиха съзнанията си и активираха своите мечове. Точно тогава и двамата изведнъж замръзнаха, спогледаха се и в един глас казаха:
- Той идва.

Висок ноутолан със светлозелена, почти светеща кожа изкочи от гората и Фиър спря атаката си. Съзнанието му даде нови сили на Нуарт и той се приближи до другите джедаи.
- Майстор Архив, здравейте - Фиър се усмихна, но Нуарт отлично усещаше вълничките на напрежение, които се излъчваха от него. - Какво ви води насам?
Архив деактивира меча.
- Въпросът е вие какво правите тук майстор Фиър, толкова близо до джедайският храм?
Сита също деактивира меча си.
- Минавах наблизо и видях тези младежи и... - Започна той, но не можа да измисли извинение.
- Мисля, че е време да тръгвате, лорд Фиър - каза Архив.
- Да разбира се, имам и други задължения - каза сита и се обърна. Силуета му се загуби в гората.
- Вие тримата как сте? – обърна се майстор Архив към Бобо W, Нуарт и Лориена.
Лориена и Бобо изключиха мечовете си. Тя погледна в посоката, в която беше изчезнал ситския лорд.
- Дойдохте тъкмо на време майстор Архив - каза кел’дорът. - Сега вече всичко е наред.
Учителят се усмихна. Присъствието му всяваше спокойствие и те всички го усещаха.
- Какво има Лориена? - обърна се майстор Архив към джедайката. - Усещам, че нещо те тревожи.
Тя го погледна и въздъхна.
- Майстор Архив, мисля... Мисля, че Нуарт има нужда от съвет и мисля, че вие сте единствения, който може да му го даде.
Тя погледна към чиса, който беше застанал малко встрани от тях и протегна ръка към него, за да го повика. "Ела" - каза му мислено.
Нуарт стисна ръката й и каза:
- Ще имаме достатъчно време, когато се върнем в Храма да говорим за каквото и да е. Да тръгваме. Ще можеш ли да вървиш Лори?
- Разбира се - отвърна тя и се засмя - Какъв лечител съм, ако не мога да излекувам себе си.
След което тръгна с уверена крачка пред тях. Бобо W се усмихна и закачи мечовете си на колана. Погледна замислено Нуарт и Лориена. Усети Силата както никога досега. Игрива, смешна. Усмихна се и тръгна с тях към Джедайския Храм
---------------------------------------------------------------------- -------

- Това е смешно, как те могат да ме обвиняват в това? Двама падауани и един бивш сит? - Фиър викаше още откакто беше влязал в Храма.
- Значи да приемем, че те са решили да ви нападнат и единият от тях сам се е измъчвал? - попита Архив.
- Е... Добре, майстор Архив... Аз... - продължи сита, но не намери думи.
- На съвета е ясно, майстор Фъар. Важното е да не се повтори, защото може да има големи последици за вас, стари приятели - каза Есме и стана - Всичко е ясно. Закривам заседанието и се надявам, че всичко ще върви както преди. Нека Силата бъде с нас.
Фиър се изправи и тръгна към изхода под погледите на ситите и джедайте от Съвета. Сега оставаше само едно нещо...

---------------------------------------------------------------------- --------------
Нуарт гледаше през една от терасите. Гората, която замалко не го беше убила, сега изглеждаше толкова спокойна. Почуства нечие съзнание да се насочва към него. Разпозна на кого е почти веднага, заради връзката си с това съзнание. С нея.
Лориена се приближи към Нуарт, застана до него и също се загледа в гората.
- Да, говорих с него - отговори Нуарт на незададения й въпрос. После не продължи. Тя го погледна. Нямаше смисъл да пита. Просто премести ръката си от парапета върху неговата и я стисна леко. Тънки мисловни пипалца докоснаха съзнанието на чиса. "С теб съм" каза му тя чрез тях.
- Но не съм сигурен. Прекалено съм... тъмен. А и имам доста въпроси. Свикнал съм да се доверявам на чувствата си. Гняв, ярост... и любов. Не мисля, че ще успея да им се изплъзна. А ти някога усещала ли си някое от тях?
- Разбира се - отвърна тя засмяно, избягвайки темата. - Постоянно усещам чувствата на другите. - После стана сериозна. - Чувствата са част от нас, не можеш да им се изплъзнеш. А и не трябва. Просто трябва да знаеш къде свършват чувствата и къде започва твоята свободна воля.
- Да влизаме тогава.
Бобо W седеше на една от терасите на Храма. Отново усети същото раздвижване в Силата - онази игривост. Отново нещо го накара да се усмихне. След това.... комлинка му извъння.
- Да, майстор Архив?

---

 

 

Помогнете да изградим
най-голямата българска Енциклопедия за Междузвездни войни.

---