Дуология на сънищата - Кошмар

Тори разказ е точно след Изкупление, написан в умопомрачение.

Автор:

Нуарт

Редактор:

Нуарт

Участници:

Лориена

Нуарт

Бобо W

 

 

Кошмар

 

Нуарт замахна с пълна сила, но мечът се движеше прекалено бавно. Прекалено бавно... Чуваше молбите на Лориена, те му казваха да спре. Усещаше вълните от ужаса на Врък. Гласът на Бобо се долавяше едва-едва, той беше объркан. Всичко това беше в съзнанието му.
Острието вече беше преполовило пътят си до долу. Тогава отново чу гласът на баща си. Всичко му беше отнякъде познато. Той му казваше да се спре, че не е нужно да го прави. Молбите на Лориена бяха все по-силни, Врък беше готов за смърт, а Бобо се затича към него.
“ Не е нужно да го правиш!”- гласът на баща му се извиси над другите.
“ Какво знаеш ти! Та аз те убих!”
Мечът се спусна и спря своето движение. Връц падна на земята мъртъв. Беше минал само миг, а за Нуарт беше вечност. Чувстваше се остарял с години.
В същият момент Лориена извика и стана на крака. Тя насочи цялата си Сила към Нуарт. Той се предпази, скочи и замахна към нея. Този път всичко стана прекалено бързо....

- Неееееее!- Нуарт скочи от леглото и със Силата привика меча си, който беше на шкафа до него.
Активира го и се приготви да парира удара на Бобо. Но такъв нямаше. Беше сам в стаята. Целият беше в пот. Намираше се в храма на джедайския орден и го бяха настанили тук за вечерта. Отиде до мивката и се вгледа в огледалото, в себе си, в червените си очи.
“ Защо?”
“ Защото това искаш всъщност- отговори му образът.- Искаш да беше поел този път, да не се беше озовал тук, в храма. Сега всичко е толкова объркано. Кой е враг, кой е приятел!?”
“ Но аз вече съм джедай!”
Образът се изсмя:
“Илюзии... Никога няма да си един от тях. Виж ги само! Виж им идеалите! ТИ НЕ СИ ЗА ТУК!
Нуарт удари огледалото и го направи на десетки стъкълца. Тъмна кръв се стече по синята му ръка. Едно последно парче стоеше в рамката и го гледаше изплашено.
“ Какво направи....”

Реши отново да си легне и да се опита да поспи. Взе си бърз душ и облече нова туника. Превърза ръката си и се опита да се настани удобно в малкото легло, което беше предвидено за осемгодишни падауани. Чувстваше Тъмнината някъде в душата си и не успя да заспи дълго време. Започна да си припомня щастливите мигове от живота си и се изненада, когато откри, че повечето от тях бяха от последните няколко седмици. Заспа отново....

Стоеше на една скала. Струваше му се, че лети. Но не летеше. Някой или нещо го бутна. Той започна да пада надолу, но чувството не беше, сякаш лети вече. Всичко беше много размазано, а горе, откъдето беше паднал, слънцето изгряваше бързо. Но той успя да различи силует, чиято светлина беше по-силна от тази на звездата в небесата. Едно познато лице се усмихваше, но изглеждаше много тъжно и изморено. Погледна надолу, а край нямаше. Имаше само празнота... Когато пристигна му се искаше да беше продължил да пада. Ужасът завземаше Грот IV...

На сутринта се събуди и наистина му се струваше, че е паднал отнякъде. Не си спомняше много от вечерта и не искаше да си спомни. Все пак чувство на предателство се настани в мислите му. “Сега всичко е толкова объркано...” кой беше казал това? Той самият?
Излезе на една от терасите, за да помедитира. След това го викнаха пред Съвета. Днес щяха да решат дали да го приемат за джедай. И за негово очудване повечето майстори бяха съгласни. Той не можеше да скрие притеснението си, но един разговор с Архив му помагна да се успокои. От днес вече можеше да е ученик, но сам трябваше да направи избора, трябваше да си намери учител или той да го намери.
След обядът беше викнат отново, но този път от смесеният съвет. Сега трябваше да каже неговата история за случилото се с Врък и Фиър. Ситите бяха настояли да ги разпитват поотделно, затова не видя Лориена и Бобо. На майсторите джедай им стана ясно още първият път какво е станало, но ситите настояваха и той остана там цели четири часа.
След това му дадоха да се разходи из храма, но на него му се струваше, че е изолиран. Сред всички тези джедай, а никой не го заговаряше и да го попита какво прави. Може би причината беше в това, че е сит. “Ти не си сит, ти вече не си сит” повтори си няколко пъти той и пак се озова пред същата тераса. Гората, в която щеше да умре вчера, сега изглеждаше толкова спокойна. Усети познато съзнание да се приближава към него. Съзнание, с което деляха джедайска връзка. Лориена излезе на терасата и застана до него. Тя също се вгледа в гората.
- Да, говорих с него- отговори Нуарт на незададения и въпрос за майстор Архив и обучението му. Не продължи по-нататък. Тя го погледна. Нямаше смисъл да пита. Премести ръката си върху неговата и я стисна леко. Той усети успокояващите й мислови пипалца и едно послание с тях:” С теб съм”.
- Но не съм сигурен. Прекалено съм... тъмен. А и имам доста въпроси. Свикнал съм да се доверявам на чувствата си. Гняв, ярост... и любов. Не мисля, че ще успея да им се изплъзна. А ти някога усещала ли си някое от тях?
- Разбира се - отвърна тя засмяно. - Постоянно усещам чувствата на другите - после стана сериозна - Чувствата са част от нас, не можеш да им се изплъзнеш. А и не трябва. Просто трябва да знаеш къде свършват чувствата и къде започва твоята свободна воля.
- Да влизам тогава- предложи Нуарт.
Двамата влязоха в коридора.
- Знаеш ли, че си много сладка, когато си сериозна?- попита я усмихнато Нуарт.
- Ооо, така ли- тя леко се изчерви.
- Да. Приятна вечер. Нека Силата бъде с теб!
- И с теб!- тя тръгна в другата посока, а той се отправи към помещенията на малките.
Нуарт влезе в стаята си и затвори вратата. Не знаеше какво ще последва тази вечер, но той щеше да се пребори с него...

---

 

 

Помогнете да изградим
най-голямата българска Енциклопедия за Междузвездни войни.

---