Дуология на сънищата - Никога няма да си сам

Този разказ започна като някакво диалогче на английски език в Мирк и после прерасна в нещо по-особено и възвишено. Всъщност се оказа, че Лориена и Нуарт мислили да направят нещо, но понеже Бобо се намесил работата станала ето такава:

Автор:

Бобо W

Редактор:

Бобо W

Участници:

Лориена

Нуарт

Бобо W

 

 

Никога няма да си сам

 

 

Малки стълбчета дим се издигаха над земята. Дарт Корр вървеше покрай труповете на хиляди. Беше облечен в черна роба и си беше сложил качулката. Лицето му не се виждаше, но двете му очи сякаш светеха в кървавочервено. Той бавно се наведе над един труп и го обърна. Лицето беше на млад човек облечен в джедайска роба. Един от многото.
За миг димът се разсея и се появи друга фигура, също закачулена. Тя дръпна качулката и отдолу се видя лицето на Лориена. Черната й роба бе опръскана с кръв, но нито една капчица не беше нейна. Корр се обърна към нея.
- Корр... - тихо промълви Лориена - всички джедаи са мъртви...
- Да. Както и всички сити, които се биха тук. Усетих гнева ти, когато ги избиваше. Ти пристъпваш към Тъмната страна.
- Не!
- Чудесно - продължи Корр, без да обръща внимание на отказа й - ти вече си сит.
- Аз... - прошепна Лориена, очите й се подбелиха и падна леко на земята.
- Всички, хм... Сигурно има оцелели. Джедаите са силни, макар не колкото нас. Ясно - Корр махна с ръка - ще ги намерим и ще се справим с тях.
- Да, госпо... - започна Лориена, все още лежаща на земята, но дълбок, рязък глас я прекъсна:
- Няма нужда. Аз съм единствения оцелял джедай тук.
От дима изплува висока фигура, държаща два идентични меча. Той вдигна едната дръжка и посочи сита с нея.
- Дарт Корр.
- Майстор Бобо. А това е ученичката ми Лориена.
Бобо W погледна учудено другата фигура, която не беше познал през дима.
- Не. Тя не е твоя ученичка. Тя не е сит!
- Може би не. Все още. Но ще стане.
- Само през трупа ми!
- Това може да се уреди - Корр активира меча си. Червено-бялото острие разцепи димната завеса. Миг след това две остриета, лилаво-бели, го последваха.
- Ти, Бобо, си мислеш, че си всезнаещ - Корр замахна с меча, но атаката му беше парирана майсторски - Не си ли разбрал. Нима вашият скъпоценен Съвет не ти е казал?
- Какво имаш предвид - Кел`Дорът атакува на свой ред, поредно с всеки меч.
- О, жалкият ви Съвет не ти е казал нищо. Хехехе. Джедаят, който те беше обучавал мина от Тъмната страна. Сега тя е една от нас!
- Не! Невъзможно! - Бобо парира следващия удар по-неумело.
- И Съвета я иска мъртва!
- Не. Ти си лъжец, Корр. Ти и всички сити.
- Истина е, и ти го знаеш! - атаката на Корр почти достигна Бобо.
- Не - увереност се изписа на лицето на Кел`Дора. Следващия му удар почти повали Корр - Не.
- О, напротив, знаеш, че е истина. Едно от глупавите ви джедайски упражнения, нали? Остави ги! Използвай гнева си! - ситът отстъпваше.
- Ще се биеш ли, или ще говориш - джедаят обгради Корр сякаш с хиляди остриета - изчадие на Тъмната страна!
- Защо да се бия? Всичко ли трябва да свърши с разрушение? Нали си джедай? Защо трябва да следваш глупавия им Кодекс? Стани един от нас.
- Не! Аз ще те победя, и ти го знаеш!
- Може. Може и да си по-добър с меча, но няма да устоиш на двама ни – мен и моята ученичка!
Лориена се надигна бавно и активира зеления си меч.
- Не! Лори! Помни Кодекса!
- Господарю - промълви Лориена.
- Ученичке - Корр отби, атакува Бобо, който беше спрял атаката си.-да го убием!
- Лориена! - Кел`Дорът отби удара - Помни Кодекса
- Кодекс? Какъв кодекс? Помня само едно. Мощта е за силните...
- Не, Лори! - Бобо отби удара на Корр с лекота - ти не се намесвай! Това е между мен и Корр!
- Няма... няма вече Лориена. Има само Дарт Алдрина!
- Не - Корр вдига меча - ние ситите винаги се подкрепяме! Ако ще се биеш с мен, ще се биеш и с Лориена!
- Не, тя не е Сит!
- О, напротив. Това и последния ми опит! Присъедини се към нас или умри!
- Нееееееее!
Зелено-бяло острие процепи дима и една фигура изскочи иззад близката камара трупове. Беше облечена в роба, напоена с кръв.
- Ти ще умреш, Дарт Корр!
Нуарт замахна и острието премина през сита.
- Ти се върна! Нуарт! - Бобо дезактивира мечовете си.
Лориена скочи срещу Нуарт.
- Лори, не!
- Не прави това Лориена!
Нуарт блокира първия удар.
- Ще умреш за това! - извика тя.
- Дръпни се Бобо, ще се справя сам с това!
- Ще отмъстя за учителя си! - Лориена нападнас цялата си сила.
- Не, Лориена, спри! Успокой се! - прошепна Бобо и забави удара й, за да може Нуарт да го отбие.
- Лориена, осъзнай се.
Лориена се завъртя и удари отново.
- Корр е побъркан!
Нуарт блокира, но не контраатакува.
- Лори, не прави това!
- Виж Нуарт, вече съм сит, и имам ситски меч! - тя хвърли своя меч и взе този на Корр със Силата.
Бобо активира двата си меча.
- Стой настрана, джедай! - Нуарт махна с ръка към Кел`Дора.
- Последната стъпка към минаването ми към Тъмната страна - Лориена замахна - е да те убия! И аз ще го направя!
Бобо W застана между двамата.
- Не. Лориена. Нуарт. Спрете тази лудост!
- Това и ще направя!
Младата джедайка... ситка бутна Кел`Дора със Силата
- Стой настрана!
Нуарт дезактивира меча си.
- И твоят ред ще дойде - продължи Лориена.
- Няма да се бия с теб, Лори! - каза Нуарт.
- Не
- Постъпваш правилно Нуарт - Бобо кимна.
- Аз... аз те обичам! - пробълви чисът.
- Не. Ти не ме обичаш! Няма любов!
- Знаеш, че има! И ако не вярваш, убий ме! Няма да се бия.
- Ще го направя! Ще го направя...
- Върни се към Светлината Лори!
Лориена седеше неподвижно и дишаше тежко.
- Не мога...
- Тогава ме убий!
- Прекалено късно е за... теб!
Лицето й се смръщи и тя замахна....
- Неее! - извика Бобо W.
...Но острието спря на милиметри от лицето на Нуарт.
Той приближи и я целуна.
Тя погледна в червените му очи...
...и се прониза с меча.
- Неееееееееееееееее!!!!
Чисът я подхвана и я постави леко на земята.
- Защо?
- Не разбираш ли? - прошепна умиращата джедайка.
- Казах ти! Казах ти да не позволяваш да бъдеш убита!
- Някой... - от ъгъла на устата и протече тънка струя кръв - ...някой трябваше... да умре.
- Не трябваше да стане така - прошепна й Нуарт.
- Не исках... - животът я напускаше - ...не исках да си ти.
Бобо се опита да я спре.
- Прекалено късно е, Бобо - тя се обърна към Нуарт - Сбогом любов моя!
Очите и се склопиха.
Нуарт се свлече до нея и заплака.
Бобо падна на колене и заби двата си меча в земята.
- Провалих се - шепнеше джедаят - провалих се.
- Нееееееееееееееее!
Викът на чиса и Кел`Дора се сляха.
Нуарт се надигна с меча на Корр в ръка.
- Не мога да живея без нея!
Бобо реагира мигновенно и изби меча от ръката на Корр със Силата.
- Не. Нуарт можем да направим нещо.
- Не можем! Вече нищо не можем да направим!
- Тя не е станала едно със Силата. Все още.
Струя светлина излезе от тялото на Лориена, за миг се промени в усмихнатото й лице и изчезна.
Бобо усети напускането и едва се задържа на крака.
Тихо се чу гласът на Лориена: “Сега съм свободна!”
- ЩЕ ГИ УБИЯ! ЩЕ УБИЯ ВСИЧКИ СИТИ В ГАЛАКТИКАТА!!!
- Не, Нуарт.
- Напротив!
- Гневът е пътят към Тъмната страна! - Бобо прибра мечовете.
Очите на Нуарт бях пълни със сълзи и омраза.
- Нуарт. Помисли. Какво щеше да направи тя на твое място?
Нуарт погледна Бобо W.
- Но тя не е. Защо просто не ме уби?
- Защото това е дар от нея. Живот.
- Не - чисът поклати глава - това не е дар, а проклятие!
- Това беше нейния избор!
Нуарт стана и взе меча на Лориена със Силата. Активира го.
- Не! - Кел`Дорът бутна Нуарт.
- Остави ме!
- Знаеш, че трябва да пазиш този дар! Живота си!
- За какво ми е, като нея я няма?
- Ако не го направиш, значи тя е умряла напразно!
- Знаеш ли Бобо - Нуарт впи поглед в младежа - може би ти наистина си добър джедай
Но аз не съм.
- Но можеш да станеш! Мога да ти помогна!
- Можеш да ми помогнеш? - Нуарт наведе глава.
- Разбира се...
- Тогава ме прати при нея! Убия ме! Това е моят избор!
- Не. Тя избра за теб и ти трябва да уважаваш това.
- Бий се Бобо! - чисът вдигна меча - Или умри! - той замахна.
- Не! - мечът на Бобо се превърна в размазано петно, когато той блокира удара.
Нуарт се завъртя и атакува отново, с ярост. Кел`Дорът отново блокира удара с двата меча. Не отвърна на атаката, само отстъпи леко назад.
- Спри Нуарт! - отново го бутна, но чисът се изправи веднага.
- Ако не ме убиеш, аз ще го направя!
- Не - младият джедай поклати глава - убиването не е начинът. Няма да те убия.
Нуарт се хвана за главата и зашепна под нос:
- Тъмнина, усещам тъмнина.
Продължи с по-нормален глас:
- Не не шегувам, Бобо!
- Това е последният ти шанс Нуарт. Какво избираш. Живот или Смърт.-той дезактивира мечовете си - Светлината или Мрака?
Нуарт отново замахна, като този път вложи цялата си мощ. Бобо усети, че няма да успее да блокира или отбие удара, но Нуарт направи една грешка.
- Убий ме или умри! - викна чисът. Кел`Дорът скочи нависоко и същевременно надалеч, със Силата, разбира се.
- Не бягай! - викна Нуарт и очите му проблеснаха отново.
- Ти избра. Имам друга работа. Трябва да търся оцелели... Сбогом, Нуарт - с тези думи Бобо бавно обърна гръб на чиса и тръгна между труповете.
- Не - блясъкът в очите на Нуарт изчезна - Не ме оставяй. Не ме оставяй тук! Не ме оставяй сам тук...
Бобо се обърна.
- Какво?
- Убий ме моля те! - проплака чисът.
- Не - Бобо поклати кафявата си глава - Сега ще се махна.
- Бягай тогава! Бягай като жалък джедай!
Ефирен глас се разнесе тихо през дима на разрушената от войната планета:
- Нуарт, живей заради мен, обичам те... - гласът на Лориена - никога няма да бъдеш сам...
- НО КАК?! - викна чисът и гласът му поехтя в безкрайността - Правиш го толкова трудно за мен...
- Нуарт. Тя ще бъде винаги с теб. Няма смърт, има само Сила...
- Тогава ме убий, като няма смърт! - прекъсна го чисът.
- Не. Тя е с теб, не разбираш ли? Можеш да я усетиш през Силата!
Нуарт седна.
- Провалих се... Вече не съм джедай, не мога да усетя Силата... само болката...
- Не. Времето ще те излекува. Сигурен съм. Ела с мен и ще станеш джедай.
- О, наистина ли? - Нуарт вдигна глава - Не. Сега просто ме остави на мира...
- Нуарт, не, няма да те оставя на болката.
- Може би... - чисът преглътна - ...може би някой ден ще съм готов да намеря начин да живея, но сега... сега ми остава само медитацията. И ще започне търсене...търсене за загубена любов.
Кел`Дорът усети непоколебимостта му.
- Ще се върна за теб. Заклевам се, ще се върна!
Мрак покри всичко...
И Бобо W се събуди.
- Какво? Как... Защо по дяволите? Какво стана? Какво беше това - изрецитира Кел`Дорът и стана толкова бързо, че страничен наблюдател би помислил, че използва Силата.
Облече се още по-бързо и изхвърча навън. Излезе в един от просторните коридори на Храма и тръгна по стълбита надолу. С трясък влезе в стаята на Нуарт. Той се беше надигнал от леглото, а Лориена седеше до него.
- Ти си го усетил? - учудено попита тя и го погледна.
- Да, сигурно защото стаята ми е точно над неговата и заради вродената ми телепатия.
Погледът на Нуарт се беше забил в нищото. Лори държеше ръката му, побутна го, но той не реагира.
- Имаше нещо странно... - започна Бобо.
- Да, сякаш наистина присъствахме. Силата е прекалено сложно нещо и ние не сме и наполовина опитни колкото членовете на Съвета, които не разбират и нямат обяснение на всичко.
- Да - Бобо се усмихна - Права си. Да го събудим.
Двамата заедно побутнаха Нуарт, докато той се върна към действителността.
- Аз какво... - погледа му мина светкавично през лицето на Бобо, покрито с маска и Кел`Дорът усети леко отпускане. След това погледна към Лориена и от устата му излезе вик.
- Ти... ти си жива! Любов моя, жива си!!! - чисът я прегърна и зашепна - жива си... жива си... жива си... - тя изчака секунда-две и внимателно се отдръпна от прегръдката му.
- Беше само сън - успокои го младата джедайка.
- Да - потвърди Нуарт - беше само сън. Но ме научи на много. Благодаря ви!
Чисът скочи и прегърна Лориена отново, после Бобо. Тримата излязоха от стаята и тръгнаха към залите за сутрешната медитация.

---

 

 

Помогнете да изградим
най-голямата българска Енциклопедия за Междузвездни войни.

---