Чиска трилогия - Скала

Чиската трилогия е все още недовършена поредица от разкази, в които се разкриват някои дреболии и историята се развива.

Автор:

Нуарт

Редактор:

Нуарт

Участници:

Нуарт

Вендета

Немезида

(други само се споменават)

 

Скала

 

Дванадесетте дреднаута влезнаха в орбита над Плойс III. Масивните им тела можеха да се забележат дори от града долу, слънцето на системата Плойс никога не е било известно с голямата си светлина. 12 точки, подредени по 3 в редица, плуващи в небето. Хадерах сведе поглед от тях и огледа изящната тераса, направена от мрамор. Стоеше някак си неестествено, с всички тези фигури всечени в мрамора, на фона на голямата сива административна сграда издигаща се сред облаците. Надолу се виждаха по-малки сгради и мостове между тях. Трафикът, шума, миризмите, всичко беше много по-долу.
Чу стъпки зад себе си и вратите от прозрачна стомана се отвориха. Двамата хуманоиди с плоски лица, без носове и коса, и бледорозова кожа застанаха до него.
- Милорд, ето ви макробинокъла- единият изчурулика с мелодичен диалект и подаде предмета. Хадерах го взе и вдигна пред очите си.
Прав беше, 12 кораба, 12 дреднаута. Разгръщаха се в боен строй и спираха трафика за и от планетата. Не се виждаха изтребители, но всеки от дреднаутите можеше да превозва също по 12 от тях.
Приближи образа и огледа за отличителни знаци. Нямаше на нито един от корабите, но те изглежда бяха минали през доста битки. Не можеше да са пирати, те никога не биха направили подобно нещо и все щеше да се чуе за пиратска сила с 12 дреднаута. Оставаше само един отговор – наемници. Наемни кораби и екипажи, които често се използваха за разрешаване на проблеми между планетите, които не вярваха в джедаиското, или ситското, правосъдие. Но какво искаха от Плойс? Планетата беше богата, да, но беше обвързана напълно със Ситите и малко с Джедайският Съвет, всяка от двете сили щеше да изпрати флота, която да премахне блокадата над Плойс. Тук имаше нещо нередно.
- Свържете се с Лорд Сидиъс, кажете му, че Плойс ІІІ е под обсада от наемническа група- “Надявам се да знаеш какво ще правим, стари приятелю...”

Синьо-бялото изображение на забрака потрепна. Въпреки, че беше едноцветно, сякаш си личаха червените татуировки по черната кожа. И необичайно многото рогца на главата правеха голямо впечатление. Човек дори да беше свикнал с външният вид на забраците винаги можеше да се очуди, когато види лорд Хадерах. И тези негови червени очи.. Сякаш светеха постоянно, нещо подобно се случваше и с падауана му, когато се ядоса, но това беше различно. На Нуарт те издаваха гняв и ярост, а на Хадерах нещо много по-дълбоко, нещо, което не излизаше на повърхността. Точно затова Янг се чувстваше по-добре, когато говори с него през холонет. Очите му бяха просто малки синьо-бели петънца. И въпреки това..
- Командирът им каза, че иска да се пратят джедайски посланици, които да преговарят с двете страни. Не пожела да каже нищо нито на мен, нито на Джек’ретар, дори не спомена коя наемническа групировка са. Но плойсците не искат джедаи.. убедени са, че има някакъв заговор и ще ги изкарат виновни, изглежда има нещо, което не споменават дори на мен. И още нещо. Командирът на наемниците каза, че не иска омиротворител, искал истински воин и не би преговарял с някой майстор, който е способен да го разубеди. Съжалявам, но и двете страни изглежда ви нямат голямо доверие.
Хадерах се обърна към частта от Съвета, която беше съставена от джедаи. Сега те бяха само Янг и Архив, всички други бяха по задачи. Но същото се отнасяше и за ситите, от които присъстваха само лордовете Сиукс, Танатос и Сидиъс.
- Добре - започна Сидиъс първи и преплете пръсти под качулката си, която почти винаги носеше спусната. Черната му роба беше идеално гладка и на колана му проблясваше металната дръжка на меча - Воини значи? Но плойсците не биха приели джедаи за преговорите... Нека тогава направим следното. Да пратим един джедай и няколко сита за придружители. Така плойсците няма да възразят, а пред наемниците ще говори джедаят и всички ще са доволни. Но джедаят... Трябва да е някой, който...
- Срещу който плойсците да нямат нищо против – Янг веднага се досети накъде бие Сидиъс, разбира се, това беше най-добрият вариант – Ще пратим падауана ми. Нуарт е воин, не дипломат, плойсците няма да го различат сред другите сити като джедай, а наемника ще преговаря с наш представител.
Сидиъс се беше усмихнал под качулката, а Хадерах беше сложил замислено ръце под брадичката си.
- Става - съгласи се той и вдигна глава - Пратете Нуарт и още три сита, четерима сити няма да са толкова необичайна гледка, колкото по-голям брой, а при по-малък плойсците ще започнат да им задават въпроси. Аз ще преговарям с наемниците... Но, най-добре да не пускаме Нуарт неподготвен, ще ги накарам да обяснят тази блокада ако искат да преговаряме, а не да воюваме. Това е всичко от мен.
Другите кимнаха или казаха съответният за вижданията им поздрав: “Нека Силата бъде с теб” или “Нека Силата ти служи” и Хадерах изчезна с леко кимване. “А сега да намерим този мой падауан..”

Плойс І, необитаем, прекалено близо до Плойс Прайм, слънцето превръща атмосферата му в поток от разтопени скали всеки ден.
Плойс ІІ, необитаем, все още прекалено близо до Плойс Прайм. Има няколко мини, но повечето са изоставени, заради често случващите се инциденти с изригване на лава, при които мините се изпълват с разтопени скали и трябва да се започва отново, да не говорим за плойсците, които са работели в момента в мините.
Плойс ІІІ, обитаем, планета с няколко милиарда население, рядко населена, но на огромни градове. Плойсците се занимават с различни междугалактически сделки, монархия са начело с арвин, сегашният се казва Джек’ретар и е арвин от 14 години, когато наследява престола от баща си. Плойсците винаги са били известни с това, че смятат лъжата за естествена част от взаимоотношенията между индивидите. Повечето от тези виждания са се опитали да загърбят по време на влизането им в Галактическата Общност, но старите навици трудно се забравят. Е, сега случая не беше точно такъв.
Гротите. Онези топчести представители на системата Грот, с два крайника, които използват едновременно за ръце и крака и 6 пипала, с които се катерят по скалите на родните им планети. Те бяха имали пет свята, пет мрачни и непривитливи свята, които наричаха свой дом. А сега нито един от тях не можеше да се нарече свят повече. Да не говорим за дом.
И сега евакуираните гроти си търсеха нов дом. Нов дом, където да започнат отново, но малко светове отговаряха на тяхните изисквания. Кислородна среда, скалиста повърхност, малко количество светлина. Световете им бяха уникални, затова сега те трябваше да се задоволяват с живот в космически станции, звездни галери и други кораби.
И те бяха наели дванадесетте дреднаута, които организираха блокадата над Плойс III. Но защо? Планетата не им трябваше, имаше кислородна атмосфера, но слънцето си грееше нормално, което щеше да раздразни ужасно очите им. Извън индустриалните части всичко беше зелено, планините се срещаха рядко и дори те бяха обрасли в гори, а на световете Грот няма дървета, само малко видове растения, затова гротите не можеха да възприемат планина, обвита в гори. Тогава?
Няколко години, преди случката с унищожението на световете на Грот, три посланнически плойски кораба пристигнали на Грот II. Носели със себе си различни предложения, с които да разширят бизнеса си и в системата Грот. И донесли нещо, което гротите за пръв път чули. Застраховка. Никога досега грот не се е бил сетил да предлага подобни услуги. И затова плойсците основали по няколко свои кабинета с гротски персонал на всички планети и застраховали имуществото на всяко второ гротско семейство. Както се досещате плойсците изкарали луди пари от това.
И ето, че всички светове на Грот са унищожени. Това означавало, че те дължат пари на повече от половината жители на всички планети, около 3 милиарда гроти. Ако изплатят такава сума, икономиката им ще се срине.
Затова те обявили, че фирмите, които са действали в системата Грот са били направени съгласно Договора за Междусистемна Търговия. И още първото правило в договора гласи “В Галактическата Общност е позволена търговията на продукти и услуги между две системни/планетни правителства...”. Но гротите вече нямат система, нито правителство и плойсците отказали да им изплащат застраховките, оставяйки ги натъпкани в корабите, които Джедайският Съвет и Ситите им бяха отстъпили, без възможност да си закупят място на някой свят. И точно тогава гротите решили да наемат 12 дреднаута, с които да успеят да си вземат парите и да привлекат вниманието на Галактиката, което плойсците не искали. Гротите знаели, че правосъдието е на тяхна страна, но не знаели, че един джедай не може да го докаже на Джек’ретар и васалите му...
Нуарт изключи датапада, пусна го на масата, облегна се в креслото и сложи ръце на слепоочията си. Съзнаваше, че плойсците нямат доверие на джедаите. Това се дължеше на простата причина, че по характер и мироглед повече приличат на ситите. А и точно ситите ги бяха намерили и вкарали в Галактиката, чрез тях те бяха забогатяли. След това по време на Войните Плойс ІІІ е пострадал много от атака на JFA, когато планетата е прикривала ситски военнопрестъпници. След Примирието Плойс влиза официално в Ситските системи, но запазва връзки с Джедайският Съвет. И до днес процент от печалбите на Плойс отиват за Ситите, а те им предлагат почетно място в Галактиката за това.

И бяха избрали точно него за тази мисия. Беше се срещал с плойски посланици и те направо го дразнеха. Нарочно го ядосваха и искаха да го изкарат от релси, а търпението не беше от добродетелите му. А това бяха само два посланика, какво ли щеше да е пред арвин Джек’ретар и васалите му? “Сила, дано и те не се правят на глухи!”
Заминаваше на следващият ден сутринта. Бяха минали 2 дни откакто плойсците направиха контакт със Съвета. През тези 2 дни Хадерах беше започнал преговори, ако могат така да се нарекат няколко съобщения с по пет-шест часа разлика между тях, с наемниците и те му бяха разказали как стоят нещата. Сиукс и Танатос бяха заминали за някъде, а Сидиъс не беше се изказал по въпроса. Архив, Янг и преди ден върналите се Кармина и Кронос не му дадоха никакъв съвет, само едно “Ще се справиш” от Янг придружено с една от усмивките му, които често използва, когато влязат в кантина с туй’лек танцьорки, но това някак не му помогна много...
И освен това трябваше да търпи трима сити с него по време на целият полет и престой на Плойс. Те бяха обещали само да наблюдават и да не се намесват в преговорите, но все пак чисът имаше съмнения. И беше сигурен, че или Хадерах ще му изиграе някой гаден номер, или Сид ще реши да го поизмъчи и утре щеше да се озове в един кораб с три малки арогантни ситчета, които по целият път към Плойс ще го предизвикват на двубой, за да му докажат моща на Тъмната страна. “Ах, как ги обичам тези мисии”.
Протегна се и върна вниманието си на датапада, имаше да прочете за още около двадесет-тридесет владетеля на Плойс, но някой почука на вратата му.
Не знаеше дали да се радва, че някой е решил да се сбогува с него преди да го обрекат на Плойс ІІІ ( макар че Лориена вече беше минала, а Бобо го търсеше по комуникатора през петнайсет минути с различни съвети за общуването му с плойсците и Нуарт беше принуден да го изключи ) и в същото време се надяваше да не е Бобо и да не го вдигат напразно от стола с датапада. На последната си мисъл се изсмя наум, та той не беше станал от този стол от обяд насам.
Вратата се отвори с леко приплъзване и пред него се показа ухиленото лице на Люк.
- Нуарт, Нуарт! Вярно ли е, че ще ходиш на мисия? Сам! - сякаш изведнъж се сети за нещо важно и повдигна вежди изненадано - С три сита! Но те са опасни, не можеш просто така да тръгнеш на мисия с тях!
Нуарт се усмихна. Не беше като целувка от любимата или прегръдка от сестра му, но пак му вдигна настроението, че някой е загрижен за него.
- Не се безпокой, няма да е чак толкова трудно... мисля.
Но той изглежда не го чу. Мина през него и влезе в малката му стаичка, състояща се от легло, огледало и мивка, маса, и три кресла. Гардеробът в единият ъгъл съдържеше всичките му дрехи и вещи, а до него беше кошът за пране, където държеше всички дрехи с липсващи части от тях, копчета и прогорени от тренировъчни мечове. Не знаеше защо ги пазеше, но наблюдаваше с любопитство как стават повече, отколкото дрехите в гардероба му.
- Много е опасно и чух, че плойсците са много зли, били далечни братовчеди на ситите, поне така казват другите - той се обърна към него и след това бързо извърна врат, загледан с прекалено голямо любопитство към саксията с малкото цвете на прозорчето му - Май ще ти трябва някой помощник, който да ти пази гърба, едновременно от ситите и плойсците - при което вдигна пръст към брадичката си и бързо смени темата - Това ли е прозорчето, от което Бобо разправя, че те следи с дроидчето му?
Нуарт не се сдържа и пак се усмихна.
- Да, това е прословутото прозорче, но мога да те уверя, че Бобо няма дроид-разузнавач и всички истории, които разправя за прозорчето са плод на спукана тръбичка в маската му и изтичане на дорински газ. А, за другото.. Съжалявам Люк, нищо не мога да направя, плойсците не искат да виждат джедай на планетата си и затова пращат мен, най-много се доближавам до ситският външен вид и характер, плюс това двама тяхни посланници ме познават като млад, аргонатен и избухлив сит. И не си мисли, че много искам да поема мисията.
Люк го изгледа разочаровано, а след това леко се изчерви – сигурно от притеснение.
- Ама и аз как си го помислих...
- Е, недей така - чисът пак му се усмихна и го потупа по рамото - И за теб ще намерят велика мисия някой ден, а сега.. Искаш ли да изпълниш една мисия за мен?
Той го погледна с подозрение и след това кимна леко.
- Веднага отиди и кажи на учителката ти да се довлече тук, защото ще й се разсърдя, ако не дойде да каже довиждане и успех на брат си. А ако е заета, ти я довлечи.
Люк се усмихна и тръгна към вратата.
- Не точно мисията, която очаквах, но ще се опитам да я свърша, майстор Нуарт - каза той на шега и се оплези на чиса преди вратата да се затвори.
Нуарт хвана датапада с усмивка. “А сега да се върнем на... арвин Жул’оур III...”

Забрака парира с усмивка и отскочи назад. Атакува ужасно бързо, едва успя да вдигне меча и да парира. И отново, и отново. Накрая се ядоса, удари с пълна сила към него, но той завъртя острието си, опари ръката й и тя изпусна меча.
- Хей, без удари по ръцете!- викна тя и призова меча си със Силата.
- Само да ти кажа, това не можеш да го кажеш на враговете си по време на битка - Вендета скочи, завъртя се във въздуха и активира второто острие на стафа си. Ударите му станаха по-бързи и двойно повече, но по-къси и не толкова мощни. Немезида започна да отсъпва назад докато не се озова почти допряна до стената.
Вендета отново замахна, но тя скочи нагоре, изтласка се с крака от стената, хвъркна над главата му и посече надолу. Викът му напълни душата й с радост. Превъртя се във въздуха и падна на черните си дълги ботуши.
- Май аз печеля - обърна се към него с най-блестящата й усмивка и деактивира меча си.
Венд се държеше за врата и мрънкаше под нос “... според вторите ръкописи на Тулак Хорд, ако довлечеш врага си до стена битката е със сигурност твоя.. ха, глупости..”
- Ще ти го върна, да знаеш - закани се той и също деактивира двойният си меч.
- Тук съм и чакам, мило - прикани го тях с пръст.
Лекият смях на Сидиъс се чу зад нея и тя се обърна натам. По тъмночервеното стълбище слизаше учителят им, усмихвайки се на двамата, свалил качулката си.
- Мисля, че толкова стига за днес, Дарт Вендета, Дарт Немезида?
Двамата се поклониха леко.
- Готови ли сте за мисията си.
Вендета се ухили.
- С цялото ми уважение, милорд, но как да се подготвим за бавачки на Нуарт? Ако искате ще донеса пелени, а се надявам Немезида да даде мляко - изкикоти се и тя го сръга в ребрата с дръжката на меча - Ау, това боли!
- Радвай се, че не беше активиран.
- Моля, сдържай се Вендета - каза Сидиъс и махна с ръка да го последват - Искам да сте подготвени за всичко. Дори аз самият не познавам нрава на плойсците добре, не знам как ще реагират ако разберат, че сред вас има джедай. А как ли ще реагират наемниците, ако някой им прошепне, че Нуарт е бивш сит... Е, това ще откриете сами... ако се случи - той се обърна към тях и се усмихна, след това започна да се изкачва по стълбището.
Немезида и Вендета го последваха. Венд се обърна към нея и повдигна рамене, а на устните му се показа широка усмивка.
- А, лорд Сидиъс, нали ще сме три сита? Кой друг ваш ученик ще пратите?
Сидиъс отново се изсмя тихичко.
- Точно това е другата изненада за вас... За жалост, нямам нито един друг свободен ученик точно сега, затова се наложи да намеря някой друг, от който Съвета да остане доволен. И, ето я и нея.
Вратата се отвори и в края на коридора видяха тъмна фигура. Момичето тръгна към тях. С дълга черна коса, бяла кожа и по две татуирани черти на скулите й. Очите й сякаш светеха в зелено. Беше облечена в черно кожено прилепнало горнище, което много приличаше на това на Немезида, но другата ситка носеше и дълга пола, а на лявото рамо имаше броня с шипове по нея.
- Запознайте се с Аеглос - тя леко се спря пред тях и се поклони - Аеглос, това са Дарт Вендета и Дарт Немезида.
- С Немзи се познаваме май - каза тя с глас, който беше само на стъпка от преминаване в шепот и леко намигна на Немезида - Здравей, Вендета.
- Здрасти - отвърна Венд с обичайната му идиотска усмивка, която Немезида обичаше да определя като “целуни ме и се влюбвам в теб!”.
- Аеглос ще върви с вас, ще ви следва и... Ами, вие нямате друга задача - Сидиъс пак се усмихна. След това се обърна и тръгна към краят на коридора - Е, аз ви оставям, утре излитате. Нуарт ще ви чака сутринта, винаги подранява... Лека нощ и нека Силата ви служи.
Сидиъс излезе от вратата и Вендета се обърна към двете.
- Е, утре ще е интересен ден- каза той и след това се обърна към Аеглос - А пътуването може да се окаже още по-интересно... Колко беше, два дни?
Намигна на Аеглос и в следващият момент, с невероятно скорост, активира меча си и удари Немезида по врата. Тя отскочи назад и извика.
- Никога не сваляй гарда - усмихна се той и побягна към изхода.
- Ще те хвана - извика след него Немезида.
Аеглос се засмя.
- Винаги ли е такъв идиот?
- Само когато види момиче. Е, до утре.
- До - Аеглос й намигна и също тръгна.
“Е, утре наистина ще е интересен ден...”

Тал все пак дойде. Половин час по-късно, казаха си довиждане и размениха по една прегръдка. След това чисът не се сдържа и посети Лориена, за да се види запоследно с нея. И вече беше станало три през ноща, когато реши да легне, но направи фатална грешка. Пусна комуникатора си. Бобо звънна почти в същият момент и Нуарт започна да се чуди дали наистина няма някой дроид, които го следи през прозорчето, но такова нещо нямаше. След като му даде последни съвети в общуването с плойсците Бобо му пожела успех и лека нощ и той реши отново да изключи комуникатора, в случай, че Бобо е забравил нещо.
И така, полузаспал, се довлече до космодрума половин час по-рано. Имаше навик да отива по-рано, беше му останал от онзи път, когато си изпусна совалката за връщане от Корусант към Нар Шада и се наложи да чака Ксент да се довлече с “Нокът на Ранкор”. Нуарт се чудеше дълго, как е възможно този кораб да стигне до Корусант и да се върне, но изглежда чудесата все още съществуваха. “Е, сега май пак ми трябва чудо”
А сега му оставаше да се запознае със ситите... Представяше си радостното лице на Хадерах, когато пристигнат и той излезе от кораба с три мънички арогантни ситчета. Е, това не се случи.
Голямо учудване беше, когато от ситският спидер излязоха все негови познати. Вендета, Немезида и Аеглос. Може би въпреки всичко пътуването нямаше да е чак толкова лошо?
Но се оказа, че греши щом ги натовариха на най-малката яхта, която беше виждал. Дори не беше сигурен дали не е изтребител за четерима с прикачено спално отделение. Предпочете да прекара повечето си време в спане, любимото му занимание, и приговаряне на историята на Плойс, от която схващаше и помнеше все по-малко.
И все пак двата дни не минаха чак толкова бавно.

Трите дреднаута се приближаваха бавно към тях. Туловищата им приличаха на огромни хищници, влачещи се към малката яхта. Един от космическите левиатани отвори своята паст и погълна кораба им. След малко щяха да са на борда на дреднаута.
- Как не се сетихме - почна Вендета - Разбира се, че щом са под блокада няма да можем първо да слезем на планетата.
Нуарт изглеждаше още по-изумен.
- Извинявай, но как и Съвета не се сети!? Сред всичко друго и напълно забравихме за това. Най-добре ще е да останете на кораба докато аз уговоря нещата тук и ни пуснат през блокадата.
- В никакъв случай - започна Аеглос - Тук едва се диша, откакто Венд реши да тренира в спалното отделение, искам чист въздух! Тази система за кислород защо не функционира.
- Тя е за кислород, не за миризми - добави Нуарт, а Венд изсумтя и се обърна към илюминатора.
- Сидиъс ни каза да сме подготвени за всичко, не можех да оствя тялото ми да мързелува за цели 2 дни.
- А беше ли нужно да го правиш пред мен - попита Аеглос.
- Ще престанете ли? Хайде, и тримата, към люка и да не съм чул и гък от вас.
Немезида се показа от спалното отделение. Беше оправила косата си, която през двата дни на пътуването беше спусната. Сега тя беше вдигната и стърчеше на снопчета във всички страни, а на тила й се спускаха четери малки плитки, с вплетени в тях шипчета и други остриета. Отново беше облечена в обичайното й черно прилепнало по тялото й облекло, което описваше добре формите й. Черните й очи огледаха тримата спорещи.
- Пристигнахме ли?
Вендета кимна, все още обърнал глава към илюминатора, където в момента се виждаше как наемниците свързват кораба им с яхтата.
- Хайде, към люка - повтори Нуарт и другите се замъкнаха натам, бутайки се един друг по тесният коридор. Отвориха люка и продължиха по коридора, който наемниците бяха свързали, изчаквайки Нуарт да мине пред тях - Чухте ли? Нито дума, нито гък - пак ги предупреди той.
- Ясно, ясно - измънка Вендета и тръгна след него.
Наемниците не ги поздравиха, нито ги претърсиха, нито предприеха каквото и да е друго действие. Един от тях излезе пред останалите, каза набързо “Последвайте ме. И четеримата” и се насочи към турболифта, който най-вероятно щеше да ги вдигне до нивото на мостика.
Дреднаута изглежда имаше пълен екипаж. Навсякъде се виждаха наемници, облечени в обикновенни черни или кафяви дрехи. Разбира се можеше да е така само на този дреднаут или да бяха сложили хората на местата, от които щяха да минат, за да си помислят, че дреднаута е в отлична форма. А той изглежда наистина беше...
Вратите на мостика се отвориха и показаха пълен с офицери мостик. По средата на централният илюминатор стоеше човек със среден ръст в сива командирска униформа.
Предружителят им ги изостави и Нуарт и останалите продължиха сами. Чисът беше отпред и Вендета за малко не се блъсна, когато той се спря изведнъж.
Командирът се беше обърнал и едно много познато лице се беше ухилило срещу тях. Единственото ново беше добре поддържаната кестенява брада, но иначе не можеше да сбърка другаде тези сини очи.
- Делфо!
- Нуарт - той се засмя - Не очаквах да пратят точно теб.
- Нито аз очаквах да те видя тук - чисът се приближи към него, но Делфо го спря.
- Без прегръдки, целувки и други подобни пред екипажа ми, моля - усмихна се той и го покани до него при илюминатора.
- И как се озова тук - попита Нуарт.
- Ами, не е чак толкова дълга история. След като бях изгонен от джедайският флот трябваше да направя нещо. И затова се записах в наемнически флот. Но след няколко месеца ми омръзна да летя в изтребители и реших да се издигна малко. И ето ме тук!
- Значи имате изтребители - попита усмихнат чиса, а Делфо се засмя.
- Май това не трябваше да го издавам, а?
- Май да - съгласи се Нуарт - Е, с теб ли ще преговарям?
- О, не, с един грот. Аз съм тук само, за да има кой да защити гротското мнение и да се чуе за това. А... - погледна през рамо - Кои са приятелчетата ти?
- О, нищо сериозно... Ще те запозная, само при условие, че няма да пускаш пак тъпи шегички.
Делфо се ухили.
- Кога пък съм пускал тъпи шегички?
- Например последният път на Татуин?
- Какво му беше лошото на израза “Искаш ли да се отбием до фермата ти за влага?”.
- По-голямо впечатление ми направи часта с твоят щурмовак.
Делфо сбърчи вежди и млъкна за малко. След това се засмя гръмко.
- Това го бях забравил, признавам ти! Всъщност една от причините да си пусна брада е, че омекотява удара от шамар - той се почеса по бузата и се ухили.
Двамата се обърнаха и тръгнаха към тримата сити, които бяха останали посредата на мостика, загледани с учудени изражения в усмивките на лицата на Нуарт и Делфо.
- Е, аз го помня добре. След това Лииан не ми проговори цяла седмица... Аеглос, Немезида, Вендета, това е командирът на намениците, капитан Делфо.
- За мен е удоволствие да се запозная с... - хвърли едно око към Нуарт - три млади джедайски таланта?
Аеглос се изкикоти, а другите само кимнаха.
- Преговорите ще започнат веднага щом сте готови... Само, гротите биха искали да са сигурни, че ще преговарят с джедаи - огледа ги с вдигнати вежди - Но мисля, че Нуарт ще е достатъчен за теста.
Делфо щракна с пръсти и един офицер донесе малък предмет приличащ на датапад. Подаде го на Нуарт.
- Просто сложи пръста във вдлъбнатата част, трябва да проверят ДНК-то ти.
Нуарт кимна и сложи палеца си във вдлъбнатината. Почувства леко боцване и екранчето светна.
- Готово - Делфо го взе - А сега ме последвайте.
Той тръгна към една от вратите и махна с ръка на Нуарт да застане до него.
- Тези няма да заблудят никой с кожените си черни дрешки... - изшептя Делфо.
- На Венд не са кожени..
- Стига, Нуарт. Какво правят ситите тук?
- Плойсците не искат джедаи. Затова се наложи да пратят мен, аз мога да мина и за сит, а тези са с мен, за да се уверят плойсците в това.
- Е, щом си искрен и аз мога да ти кажа нещо... В договора ни с гротите не се споменава нищо за атака над планетата или бой с друга флота, само за блокада над планетата, нямаха достатъчно пари за повече. Въпреки това основната част от условията на Тат включват това, че ако не им бъдат изплатени всички обезщетения до 24 часа след като пристигнат посланниците ще му се наложи да атакува планетата и сам да си вземе парите.
- Ясно - чисът кимна и погледна през рамо - Никой няма да чуе за това.
- И аз се надявам на това, или ще се наложи да сложим край на това наше “приятелство” - килна глава Делфо - А това е нещо, което и двамата не искаме точно в този миг...

Преговорите бяха ужасно скучни, беше започнало дори да й се приспива, след като се беше наложило да стане по-рано от обичайното заради пристигането в системата. Но всъщност не можеха да се нарекат преговори. Цели три часа гротът Тат разпитваше Нуарт разни тъпи въпроси, въобще несвързани с проблема, който бяха тук да решат. Последният половин час Тат се размърда и даде своите условия. Немезида не знаеше на колко се равняват плойските парични единици, но по червеният поглед на чиса разбра, че е доста.
И това беше. Нуарт не преговаряше за нищо, само слушаше и пускаше по дума през няколко минути, макар че към края на разговора започна само да кима и хъмка. Когато свършиха лилавото същество с кафява черупка се изправи на двата си крайника и напусна залата.
- Е, това не беше чак толкова зле. Сега остава да убедим Джек’ретар да унищожи икономиката си, като източи от нея всичките си кредити и гротите ще си заминат.
Въпреки това не изглеждаше много притеснен. А грота на няколко пъти споменаваше, че ако не си получат парите ще им се наложи да атакуват планетата, не искаше чисът да забрави това, както и дванадесетте дреднаута в орбита. На това Нуарт не отговаряше, държеше се сякаш е нещо нормално и сигурно точно това караше Тат да го повтаря често.
Той не продума нищо повече по пътя за яхтата им, а след това се върнаха към обичайните разговори по време на полет от типа “Я виж дали изпарителя работи наред, нещо не мърда показателят му” и “Дръпни сеее, аз стоях тук”, което се чуваше постоянно с Вендета наборда.
А останалото... Е, нямаше какво толкова да се помни...

-...ако предадете сумата веднага наемническата флота ще се изтегли веднага и блокадата ще е вдигната. Всичко ще се свърши и ще можете да продължите сделките си.
Джек’ретар го изгледа с червените си очи. Беше стар, сбръчкан с побелели коси и брада, стигаща до кръста му.
- Синко. Знаеш ли, чаках седемдесет и четири години баща ми да ми предаде титлата и да ме направи арвин и не дочаках, той умря и титлата стана моя по право. Но още щом навърших 40 можеше да ми я предаде, тогава защо не го направи? Мислеше, че ако ме прати в някой далечен университет ще се превърна във велик владетел и така и направи. Но когато се върнах не му се хареса в какво се бях превърнал - той потърка плоското си лице - Не бях плойс за него, бях се превърнал в инопланетянин. Не разсъждавах като него, не се държах като него, галактическите училища ме бяха превърнали в извънземно за народа ми. Бяха отнели кралската ми кръв.
Той се надигна от престола си и прикани Нуарт да дойде при него.
- Виждаш ли всички тези плойсци тук - той обходи с ръка огромната кръгла зала, в която бяха събрани всички негови васали - Знаеш ли какво искат те? Да викна Ситите и да унищожим наемниците. Не им пука колко поражения ще направи това на планетата им, а да не говорим за това, че ще заличат цяла раса по този начин. Аз наблюдавах какво правеше баща ми, наблюдавах и се учих. Учих се, защото според мен всеки негов ход беше грешка, всичко, което той намираше за хитро, аз смятах за елементарно. Заради него жертвах толкова много неща, а той жертва толкова много плойсци за нищо по време на Войните. И въпреки това стоеше на власт цели 83 години и никой не се възпротиви, защото васалите му винаги бяха доволни и богати. Е, аз няма да повтарям проклетите грешки на баща ми!
През цялото време Нуарт стоеше до него и го слушаше, но не посмя да проговори каквото и да е. Немезида и останалите чуваха какво му говори арвинът, но изглежда никой от васалите му не можеше да чуе думите му.
- Ти не си сит, нали синко - Джек’ретар го погледна със зачервените си очи, а той само кимна - Много добре - обърна се към залата и изправи иначе прегърбеното му тяло - Смятам да платя всичко, което гротите искат от нас и то до няколко часа! Знам колко много ще навреди това на икономиката ни, но нямаме друг избор и без това загубихме много от тази блокада последните 6 дни! До 6 часа искам всичко да е платено - той седна на мястото си.
В първите няколко мига нямаше отговор от страна на васалите. След това се наддигна първият “Нямаме избор!? Можем да ги пометем със Ситската флота!”. Последваха и други и Немезида чу викове “Ситът! Той го е накарал да го каже! Нашият арвин никога не би казал такова нещо, те го принудиха!”. Този вик се разнесе навсякъде и след секунди и четеримата сита се превърнаха в чудовища в главите на плойсците. Тя дочу викове към охраната, проклятия към тях, или заповеди да бъдат екзекутирани веднага.
- Мълчание!
Викът беше подсилен от Силата. Джек’ретар беше станал и лицето му се беше разтегнало в гневна гримаса, която изглеждаше още по-зловеща с цепките вместо нос на плойсците. Бледорозовата му кожа беше почервеняла.
- Моята фамилия не са арвини напразно! Ако си мислете, че един сит може да ми направи трик ужасно се заблуждавате мои поданици! Сега се върнете към задълженията си и съберете проклетите пари до шест часа или ще хвърчат глави.
Васалите замълчаха и започнаха да стават един след друг. Немезида забеляза, че само още двама от тях имат коса и брада и се зачуди какво означава това. Обърна се към Нуарт и Джек’ретар и забеляза, че чисът тъкмо измъква ръката си от неговата и отстъпва назад със страх в погледа.
- Свободни сте, деца - махна той на ситите и те се поклониха.
Нуарт се обърна към тях и се приближи. Когато се изравни с тях им каза да се приближат.
- Немезида и Венд, тръгвате след краля и го пазите.
“Какво пък сега??”

Ръката му се стрелна към него и хвана синята длан силно.
“Арвинът трябва да умре... Прекалено е стар и вече не вижда ясно какво става, а и освен това няма наследник, трябва нова фамилия да поеме властта. На арвин Джек’ретар ІІІ-ти му остават броени дни на престола...” образа потрепна, когато плойса с малката черна брада се усмихна...
"Планета. Планина. Скала. Пещера. Кристал. Как да живееш, когато знаеш краят. Как да успееш, когато знаеш че наградата не си заслужава. Как да обичаш, когато любов не ще получиш. Как да даваш, когато всичко ти вземат. Как да вярваш в светлината, когато познаваш Тъмнината. Що за въпроси се въртят в главата ви, младежо? Що за образи? Откъде изникнаха, ти не ги беше виждал, нали? Тогава какво правеха те в главата ти...”

Той дръпна ръка и отстъпи назад. Очите му се стрелнаха към стареца, след това към всичко наоколо.
- Свободни сте, деца.
Нуарт се обърна към тримата сити и тръгна към тях, като за момент си помисли, че ще падне. Първата част от видението разбираше, но втората... Значи арвините имаха познания в Силата, това не беше записано никъде. Е, разбира се, навсякъде пишеше, че гласът им бил с пъти по-мощен, но той си мислеше, че са само преувеличения. Не очакваше да използват Силата, за да го увеличават.
Приближи се към другите и се изравни с тях докато вървяха към изхода.
- Немезида и Венд, тръгвате след краля и го пазите - започна той и се огледа - Аеглос, виждаш ли онзи с плоското лице и малката черна брадичка.
- Те всички са с плоско лице, ама онзи с брадичката личи като гунган сред трандошани.
- Следиш го, включете предавателите си, искам доклади през петнайсет минути докато не се предадат всички пари, ясно?
- А ти какво ще правиш - попита Вендета.
- Е, това си е мой проблем...

 

---

 

 

Помогнете да изградим
най-голямата българска Енциклопедия за Междузвездни войни.

---