Спасител

Спасител е писан малко по-късно от първите два, след кратко затишие.

 

Автор:

Врък Фетт

Редактор:

Врък Фетт

Участници:

Бобо W

Лориена Марион

Нуарт Джейдън Корр

Jedi_Vader

Врък Фетт

 

СПАСИТЕЛ

 

Нуарт парира поредният удар на Йънг. Скочи, завъртя се във въздуха и падна на десет метра от джедая. Йънг деактивира меча:
- Отлично, Нуарт. Имам само забележка към съзнанието ти. То е затворено и никой не може да проникне в него, но най-вече е затворено от враждебност. Ако се биеш редом с някой джедай, това може да е проблем, но ако се биеш срещу някой джедай ще е бонус. Ще трябва да направим нещо за това.
- Това е защото... Знаете какво се случи преди да ме вземете за падауан. Тогава с Лориена открихме, че делим специална връзка и съзнанията ни са перфектно свързани. Не беше трудно да се поддържа тази връзка, дори обратното - тя ми вдъхваше сили. Сега ми е трудно да отворя съзнанието си по време на битка.
Young се замисли.Потупа Нуарт по рамото и наставнически каза:
- Да, но не се безпокой. Скоро ще откриеш, че не е толкова трудно. Надявам се скоро да делим връзката между падауан и майстор - усмихна се той.

Лориена беше тръгнала да потренира. Реши да намине към залата с препятствията. Там обикновено имаше и някой друг джедай. Някой можеше и да се съгласи да й партнира. Тя влезе и забеляза, че единствените, които бяха там сега са Йънг и Нуарт.
- О, ъ, извинете, не исках да прекъсвам тренировката ви.
- Не, тъкмо свършихме - каза Нуарт. - Какво те води насам?
- О, ами търсех си партньор за тренировка - отвърна тя. - Обаче няма други освен вас.
- Майстор Йънг? - погледна той учителя си.
- Не зная, Нуарт. Нали можете да си четете мислите - Йънг беше прав, плюс това последният път, когато се биха двамата стана доста опасно.
- Добре.Съжалявам, Лори.

Вейдър излезе през голямата врата на двора. Това беше първият му ден от тази страна на храма. Беше притеснен, още не познаваше никого и не знаеше какво трябва да прави. Но учителите му бяха казали да опознае хората тук, а по-късно ще решат какво да правят с него за в бъдеще. Той се насочи към място, от което се виждаха проблясъци на мечове. Когато стигна видя трима джедаи. Вейдър ги поздрави:
- Амм, здравейте - провлачено каза.
- Здрасти - отвърна Лориена и се усмихна. - Ей, ти трябва да си нов тук. Не съм те виждала досега?
- Здравей, Вейдър. Не съм очаквал да те видя тук. И ти ли се отказа от ситството? - каза Нуарт.
- Нуарт? Това ти ли си? И аз не очаквах да те видя тук. Чух за теб, но не разбрах много. Явно съм взел същото решение каквото и ти...

Бобо W влезе в тренировъчната зала. Вътре бяха Нуарт, Лориена и един непознат...или може би...непознат ученик. Бобо вдигна ръка и се обърна към тях:
- Извинявам се, че ви прекъсва тренировката, но ни викат в залата на Съвета.
Бобо се обърна и тръгна обратно към изхода.

Нуарт не можа да си обясни как съвета беше разбрал, че и петимата бяха в залата за тренировки. Още по-странно беше, че ги викаха заедно, но Young не спомена нищо. Влязоха в залата на Съвета и там бяха събрани повечето членове на ситите и джедаите. Нуарт се надяваше, че не е свързано с него.
- Йънг, виждам, че си довел падауаните, моля седнете - Каза майстор Архив и привика няколко стола със Силата. Йънг отиде и зае неговото място в Съвета. - Приехме спешно повикване от сектора Грот. Искаме всички вие да отидете и да разследвате. Ситски кораби вече пътуват натам. Ето вижте - Архив показа звездната карта. - В цялата система Грот става нещо. Изгубихме контакт с вече три джедая и два сита от Храма. Седемте планети са напълно откъснати и не можем да стигнем до тях. Не знаем какво точно става. С майстор Йънг ще отидете до третата, а другите оставете на нас. Докладвайте когато откриете нещо.
- Тръгвате почти веднага - добави Есме. - Само си стегнете багажа, а ние ще подготвим кораба. Бъдете изключително внимателни и се опитайте да се свържете с изгубилите се джедай и сити. Не се надявайте на помощ от ситите.Не знам какви цели имат. Ще получите допълнителна информация на доковете. Нека Силата бъде с вас!

Бобо W и останалите се поклониха и се объранха към изхода. Но Есме вдигна ръка:
- Всъщност, и аз ще дойда с вас - каза Есме и се усмихна към тях. Бобо кимна и излезе с останалите.

Всеки от тях се запъти към стаята си, за да събере най-необходимото за пътуването. Двадесет минути по-късно, те вече бяха на площадката за излитане. Липсваше само Лориена.
- Някой виждал ли е Лориена? - попита Есме. Останалите свиха рамене. Точно тогава я видяха да идва към тях. Изглеждаше замислена.
- Извинявайте - каза. - Готови ли сме?
- Всичко наред ли е? - обърна се към нея Нуарт. Беше усетил нещо, но не можеше да определи какво точно, но нещо я тревожеше.
-Да, няма нищо - отвърна тя възможно най-убедително.
-Добре, всички на борда!-извика Йънг...

Изглежда всички бяха готови за тръгване. Вейдър забеляза Архив да стои отстрани на площадтката. Помисли, че сега е моментът да разреши въпроса, който го глозгаше вече от почти половин час. Отиде встрани към учителя, но той го изпревари.
- Проблем ли има, Вейдър? - спокойно каза Архив.
- Ами, да. Мислех си за това... казахте, че трябва да опозная хората тук, а изведнъж тръгваме на мисия. Чудех се дали не е редно да остана тук?
Архив се усмихна и каза;
- Каква по-добра възможност да ги опознаеш? Те са прекрасни хора и отлични джедаи. Не се притеснявай, сигурен съм, че ще се справиш. Сега тръгвайте, няма време за губене.
- Да, учителю - каза Вейдър и се насочи обратно към другите.

Нуарт си беше взел само меча. Друго засега не му трябваше. Качиха се на кораба и бяха готови да излетят. Йънг и Нуарт се настаниха в пилотските места и учителят позволи на Нуарт да излети.
- Трябва да те предупредя, че тази задача може да е доста трудна - каза той.
- Забелязах. След като пращат двама от най-добрите майстори, двама бивши сити и самоука джедайка, с връзка с един от ситовете, и майстора на меча Бобо. Наистина няма да е лесно, учителю.

Бобо седеше на една маса във вътрешността на кораба. До него седеше Есме.
- Учителю, имам един въпрос - обърна се към нея младият джедай.
- Да?
- Учителю, как да се сработя със ситовете, с които ще се видим на Грот? Нуарт вече не е сит, него го понасям, макар понякога да забравя това, но те ще бъдат съвсем различни.
Есме се усмихна.
- Бобо, въпреки че са сити, ние, джедаите и ситите, не сме врагове все пак. Ще ги понесеш, трябва да свикваш. А и кой е казал, че ще трябва да работим с тях? При последните думи корабът се разтърси...

Лориена тъкмо вървеше към една от каютите и едва не загуби равновесие. Залитна и някой я подхвана леко. Обърна се и видя Вейдър.
- Ъ, мерси - каза тя.
- Какво ли става? - зачуди се той.
- Не знам, но подозирам, че скоро ще разберем - и тя се насочи към пилотската кабина.
Двамата влязоха в кабината. Тя беше обляна в червения цвят на сигнализиращата опасност аларма. Йънг и Нуарт тракаха по контролните табла като фурии.
- Какво става? - попита Вейдър.
- Някъкво поле - извика Нуарт. Корабът излезе от хиперпространството. Пред тях стоеше странен на вид кораб, V-образен.
- Кръстосвач-прехващач - обяви Йънг. - Но не зная какъв вид е.
Нуарт усети нещо
- Вдигни щитовете! - те се активираха секунда преди енергийният лъч да разкъса корпуса. - Какво ще правим? - попита Нуарт.
- Хммм. Тръгвайте към спасителните капсули. Те са двойни. Оставете само една за мен, а останалите изстреляйте заедно с вашите. Побързайте!

Бобо и Есме отидоха веднага в пилотската кабина. Йънг тъкмо казваше "Оставете само една за мен, а останалите изстреляйте заедно с вашите. Побързайте!" Есме го прекъсна:
- И аз идвам с теб. Хайде, вие четиримата, по-бързо.
- Нека Силата бъде с теб, учителю- каза Нуарт и стана.
- И с теб, млади падауан.
Падауаните бързо отидоха до капсулите, вмъкнаха се вътре и се изстреляха в космоса.

Врък се наведе над екрана.
- Корабът е извън хиперпространството, сър - обади се под-офицера вляво.
- Отлично, пригответе се за абордаж.
“Прекършващ” се приближи към малкия джедайски кораб и плавно се скачи. Сред облак от изскри и съскане вратата се отвори. Четирима щурмоваци осигуриха входа, но бяха посрещнати от джедаи със активирани светлинни мечове.
- Спрете! - изкрещя Врък. Бавно свали черната си роба и показа покритото си с мандалорианска броня тяло. - Какво ви води в сектор Гронт, майсторе?

Пет малки капсули се отделиха от кораба точно преди той да се скачи с много по-големия военен кораб. Влизайки през вратата, щурмоваците бяха посрещнати от двама майстори джедаи.
- Дарт Врък, само ти може да си толкова нахален и безскруполен, че да се бъркаш в работите на Републиката! Имаме мисия - отговори майстор Есме. Един от щурмоваците се приближи до Врък и му прошепна:
- Засякохме изстрелване на 5 капсули точно преди скачването, сър.
-Ахъм, майстор Есме, бъркате.Името ми е Врък от клана Фетт.А за това, че мразите мандалорианците повече и от ситовете, ще говорим после...Кой беше с вас? - обърна се той към джедаите.
- Никой - отговориха те. - Имахме повреда, когато ни издърпахте от хиперпространството.
Врък не изглеждаше убеден...

Капсулите нямаха бордови компютри, и не знаеха къде ще паднат, поне имаха връзка помежду си. Това обаче не помагаше особено много.
- Да се свържем с тях, да видим дали са се изстреляли успешно! - обърна се Вейдър към Лориена.
- По-добре да не рискуваме. Може да прихванат съобщението. Ако това стане, плана на Йънг се проваля - Вейдър се замисли за секунда.
- Права си. Надявам се нищо да не се случи с учителите - каза Вейдър.
- Сигурна съм, че ще е така. Само се моля капсулите да не паднат много далече една от друга...
Вейдър се усмихна и каза:
- Сигурен съм, че ще е така.

Нуарт влезе набързо в капсулата. Бобо вече се беше настанил и сложил коланите. "Защо се паднах с него...", каза си Нуарт.
- Готов за отделяне в синхрон с другите капсули... сега! - Нуарт почуства как се отделиха от кораба. - Надявай се да не стрелят по нас... След 15 минути сме на Грот III.
Нуарт се отдаде на лека медитация...

Бобо отново усети, че на бившия сит не му е приятно, че се беше паднал с него в капсулата. Не можеше да го крие. Поне не достатъчно, че да не може един джедай да го забележи, какво ли остава за един Кел`Дор.
Той докосна меча си и се облегна назад. Не беше нервен, но...имаше някакво раздвижване в Силата...
След минута усетиха тресенето от навлизане в атмосфера на планета. След още 30 секунди удариха земята.

Врък усети някой, който отдвана не беше усещал...
- Нуарт?
- Сър? - попита един от щурмоваците.
- Нищо - след което се обърна към джедаите. - Но майстори, моля ви. Защо ни посрещате така?
- Кой как посреща, а? - попита Йънг.
Мандалорианеца направи обидена гримаса, но през шлема не я видяха.
- Хубава броня, нали? - каза Врък.
- Стига си се перчил, защо ни изтегли?!
Врък ги погледна:
- Защото нямате разрешение...да сте в Имперски сектор Грот. А сега, ако обичате, щурмоваците ще ви придружат до каютите.
Есме се обади:
- И къде ще ходим?
- При един стар познайник, майсторке...

Капсулата се удари в земята с леко разтрисане. Вратата изсъска и се отвори. Вейдър излезе първи и се огледа. Другата капсула не се виждаше. Лориена излезе след него. Свечеряваше се и духаше студен вятър. Вейдър извади малък уред. На него се показваше предполагаемата траектория на другата капсула.
- На там - каза Лориена след кратко колебание. Посоката съвпадаше с показанията на уреда. Тръгнаха на север.
Вървяха поне десет минути. Следваха сигнала, който показваше уреда, и сигурно щяха да намерят другите съвсем скоро. Вейдър попита:
- Значи ти си самоука джедайка, както разбирам?
Лориена отвърна спокойно;
- Да, така е.
Вейдър се замисли за момент и каза:
- Тогава май излиза, че и аз съм такъв. Учителите казаха, че засега няма да ми поставят наставник, искали да видят как ще се справя.
Лориена отвърна:
- Не е лесно, да знаеш, но мисля, че ще успееш. Пожелавам ти го искрено - тя се усмихна.
- Благодаря - каза той тихо и отвърна на усмивката. В този момент апаратът запиука.
- Ето ги, там - Лориена посочи право напред. Виждаше се другата капсула. Те се забързаха към нея.

Нуарт бутна изрязаната с меча врата и излезе навън. Като по чудо истинската врата се беше озовала отдолу.
- И сега какво? - попита той Бобо.
- Ами да намерим Вейдър и Лориена – каза джедая и активира мечовете си.
-Мисля, че те намериха нас-каза Бобо W и посочи приближаващите се джедаи...

-Пожелавам Ви приятно прекарване на “Прекършващ”, майстор Йънг, Есме.
Врък се поклони леко на джедаите, целуна ръката на Есме и с “Лека нощ” кимна на щурмоваците да ги ескортират до каютите им.Мандалорианеца се обърна и тръгна към мостика.Стоманените обувки на бронята му тежко зачаткаха по дураломиниевия под на кораба.След няколко минути достигна мостика.седна на командирското кресло и заповяда:
-Курс към Грот І.Максимална скорост....

-Е, сега какво?-попита Нуарт. Бяха прекарали два дни в търсене на цивилизация. Минаваха покрай разни малки градчета, но всички бяха пусти...
Четиримата джедаи нямаха храна, вода и подслон. Вейдър се размърда. Досега беше спал край лагерния огън.
-Когато паднахме, видях че наблизо има голям град.Предполагам, че за една седмиц ще стигнем.
-Щом е голям град, ще има и космодрум-каза Лориена. –е?
-На сутринта тръгваме-каза Нуарт-обаче сега ще спим!-и се излегна край огъня...

Совалката плавно се откъсна от “Прекършващ” и се насочи към повърхността на Грот І.След няколко секунди навлезе в атмосферата и стигна до престолния град. На космодрума беше строена рота щурмоваци. Совалката плавно се приземи, рампата се отвори и изляоха две фигури в кафяви роби и една в бойна броня.
От редиците на щурмоваците излезна фигура в черна роба.
-Добре дошли, майстори джедаи!-поздрави Дарт Хадерах.-Врък, ако обичаш-погрижи се за гостите и спалните им. След това ще се видим в залата за ауденции.
Врък кимна на двама щурмовака да отведат джедаите.
-Погрижете се да имат всичко нужно. Приятен престой, лейди Есме, майстор Йънг.
Мандалорианеца се обърна и тръгна към главната зала. Врък влезна и затвори вратата след себе си. Залата беше съвсем леко осветена, а панорамните прозорци бяха широко отворени. Хадерах стоеше до тях. Врък се приближи и поогледна навън.
-Великолепни са, нали?-попита мандалорианеца.
-Няма да ги спрем. Знаеш го, нали?
Врък погледна Хадерах:
-Напротив...
-Врък, ще отидеш на Грот ІІІ и ще намериш падауаните на Есме и Йънг. Те са надеждата сега...
...двамата отново погледнаха навън и замълчаха пред глетката на стотици крайцери и хиляди маршируващи войници...

------------------------------------------------------------------

Падауаните предпазливо навлезнаха в града. Бяха уморени, гладни и раздърпани. Бяха прекарали последната седмица в тежък преход през гротианските планини.
-Това не е в ред-обърна се Нуарт към другите-целия град е изоставен, и то набързо...чудя се, защо?
Лориена потръпна:
-Аз пък се надявам да не разберем. Сега, обаче, трябва да намерим транспорт.Аз и Нуарт ще тръгнем на север, Вейдър ти на запад, Бобо на изток. Ще се видим тук след петнайсет минути!
-Транспорт вече има...
Джедаите рязко се обърнаха с активирани мечове и готови за бой. Врък седеше на покрива на една къща.
-Трябваше ви доста време да ме вид...
-Ще умреш, проклет сит!-изкрещя Бобо и хвърли единия си меч нагоре. Мандалорианеца активира реактивната си раница и се изстреля нагоре преди меча да го стигне.Падна между джедаите и спокойно се изправи. Гласа му, обаче, беше злобен:
-Още едно такова изпълнение, и сте мъртви-и не, няма да ви убия, а просто ще ви оставя тук. За съжаление, обаче, съм поел клетва, че ще ви върна. А сега, ще слушате ли, или да си ходя?...

-Имаме ли избор?-каза Вейдър.-слушаме те.
Врък кимна:
-Сега нямам време да ви обяснявам. Просто ви моля да дойдете с мен на Грот І, където са учителите Ви.
Бясен рев го прекъсна. В края на улицата нещо се размърда. Нещо голямо.
-За съжаление нямаме време, “домакините” ни пристигнаха! Тръгвайте на север, две улици нагоре. Ще ви чакам там.
-Как, по дяволите да ти вярваме?-Бобо W още държеше меча си включен.
-Може би, защото нямате избор.
Лориена кимна на станалите и бясно затичаха към указаното място. Врък приготви оръжията и се впусна в боя...

-Какво, как можа да му се довериш, Лориена?!-викаше Нуарт-та той замалко не ни уби миналия път!
-Той се е променил, Нуарт...за добро или зло, не знам, но това вече не е Дарт Врък. А и не усещаш ли какво става около нас?
Зад тях Вейдър запъхяно се провикна:
-Има нещо странно.Прекалено голямо струпване не жива сила, а града е пуст. Какво по....
Най-накрая бяха изкачили площада в средата на града, намиращ се на висок хълм. В далечината, сред мрака на нощта се виждаха стотици хиляди същества, проникващи в града. Не бяха гротианци. Всички замълчаха потресени.
-Още веднъж-какво е това?!-извика Вейдър.
-Каквото и да е...да са това...имаме си проблеми....

...във въздуха се разнесе съскена на реактивна раница и Врък се приземи при джедаите. Беше оцапан със странна кръв и задъхан от битката.
-Имаме 7 минути да стигнем до космодрума.-каза Врък.
-Хм, как пък ги изчисли?-попита Бобо.
-Наредих на флотата да унищожи планетата след 10 мин. А три вече минаха...затова съветвам да тръгваме!
Врък се запъти към една от сградите:
-Тук има спидери....Ако се возим по двама....ще стигнат.-доста се беше задъхал от битката и тичането.
-Как мъкнаш цялата тази броня, Врък?-попита Лори.
-Понесохме много загуби от извънземните, а бронята неведнъж ми е спасявала живота. Пък и ми харесва-усмихна се мандалорианеца.

Стигнаха до ъгъла на сградата и свиха. Спидерите дори бяха повече, отколкото мислеше Врък, имаше за всеки.
-Отлично, качвайте се и ме следвайте - каза мандалорианеца и скочи върху най-близкия спидер.
-Близко ли е корабът, с който дойдохте? - попита Вейдър.
-Надявам се – отвърна Врък и запали двигателя. Вейдър поклати глава и последва останалте спидери....

Носеха се с бясна скорост към космодрума, а времето им изтичаше. След три минути бяха там и видяха кораба който ги очакваше, готов за излитане. Скочиха от спидерите и тичешком се качиха по рампата. Тя се затвори със съскане. Две минути по-късно бяха в космоса, и се отдалечаваха от планетата.

Нуарт гледаше как милионите бомби удрят повърхност и я правят на прах.
Обърна се към Врък:
-Това ли стана е с другите 4 планети?И акво беше това там долу?

Врък погледна джедаите.За момент замълча...
-Да, това стана с другите планети.На втория въпрос не мога да отговоря, защото не знам каква точно е тази раса.Знам само, че не е от тази галактика и съвсем не е приятелски настроена.Загубихме милиони достойни войници, десетки ситове, но...не можахме да ги спрем...
Изведнъж радиста го прекъсна:
- Сър, два контакта. Джедайски изтребител и флота на извънземните.Контакт след 3 минути!...
Врък погледна Нуарт:
-Кой е в изтребителя?
Бившия сит се пресегна със силата:
- Тал.
За секунда Врък се замисли.
-При тази скорост няма да стигне до крайцера ми, преди онея гадини да я настигнат. Ще й помогнем!
След малко 12 ситски изтребителя водени от Врък се устремиха назад към врага и приятеля...

Корабът на извънземните откри огън по малкия изстребител. Той избегна ударите и на свой ред откри огън. В този момент един офицер се обади:
-Сър, съобщение от изстребителя-обърна се той към капитана на кораба.
-Включи го - чу се силно пращене, след това глас: -""Прекършващ", няма да се разсърдя ако пратите малко помощ" - прозвуча женски глас от предавателя.
-Вече са на път - отвърна кратко капитанът.
Вейдър се приближи към монитора. Корабът на извънземните не му беше познат, но размерите му бяха внушителни. След секунди изстребителите влезнаха в схватка с него. Изстрелите от оръдията уцелиха един от ситските изстебители и той се превърна в огромно горящо кълбо. В следващия миг на екрана се показаха много светещи точки - малки и бързи.
-Не си губят времето. И те имат изстребители. Няма да успеят сами. Отивам при тях!

-Аз също! - твърдо каза Нуарт.
-Всички отиваме - спокойно каза Лориена и последва Вейдър и Нуарт, след тях и Бобо.
-Но, но.. - стъписа се капитанът на кораба. - Той заповяда да... - Вейдър го прекъсна:
- Няма да откаже помощта ни в този момент, бъдете сигурен. Ако искате да помогнете, повикайте всички останали налични пилоти. Да оставят само изстебители за нас.- Вейдър отвори вратата и джедаите излязоха с бърза крачка, оставяйки бедния капитан объркан и смутен.

Врък маневрираше бясно, удряйки вражеските изтребители. Изведнъж на радара му се появиха още 12 изтребителя. Четири от тях бяха на джедаите.
-Какво правите?!-изкрещя Врък-връщайте се, не мога и вас да спасявам!.
Джедаите обаче се включиха в битката заедно със останалите ситски
изтребители...
...сражението продължи още няколко минути, докато повредения кораб на
Тал най-накрая не стигна в дока на "Прекършващ".Всички оцелели изтребители се прибраха в крайцера и той се изстреля в хиперспространството...
Мандалорианеца слезна бясен от кабината.
-Съзнавате ли, че можехте да провалите операция на Ситската армия?!-обърна се към Адмирала-а вие...редник, се радвайте, че съм далеч по-милостив от майстор Хадерах и Фиър!
Врък кимна на джедаите
-Сега ви моля да отидете по каютите си!Ще се видим на Грот І.- и се отдалечи с бясна крачка...

-Какво му стана пък на него?-учуди се Нуарт. Бобо се усмихна:
-Гордост. Какво да го правиш, знаеш, че си пада да се прави на герой в битка..
Джедаите се засмяха и се прибраха по каютите си.

--------------------------------------------------------------

Приличаше на голямо насекомо. Беше черно и съскаше, свито в тъмния ъгъл. Механика пред него си нямаше и на идея какво става. Съществото се приближи в гръб, протегна крайник, оголи ноктите и...
-Неееее!-изкрещя Нуарт. Беше изпотен и трепереше. Поредното видение.-защо, защо, защо точно аз!?-шепнеше джедая-защо не Вейдър, или Лори, или...Лориена!-извънземния беше близо до каютата на Лориена! Нуарт набързо се облече и се затича натам. По пътя видя Тал и Вейдър, които вечеряха в столовата.
-Елате с мен, спешно е!
Туе’лека и човека се спогледаха учудено и тръгнаха след чиса...

Врък не можеше да спи. Не и с пет джедая на борда. Още по-малко, след като не му вярваха. А и имаше нещо странно...твърде тихо беше. Стана и облече лека униформа. Бронята нямаше да му трябва. Излезна и тръгна по коридора към палубата на гостите. В този сектор нямаше охрана, но се учуди защо край неговите покои нямаше постови. На сутринта щеше да има наказани.
Точно влезна в отсека и видя Нуарт, говорещ с Лориена пред врата на стаята й.
-Хаха, Нуарт, какви са тези нощни разходки?-засмя се Врък. Чиса се обърна. Нещо във вида му стресна Врък. Чак сега забеляза Тал и Вейдър.
-Те са тук, Врък.Превземат кораба.-гласа на Нуарт трепереше.
Врата на съседната каюта се отвори. Бобо беше облечен:
-Не знам каква е тази врява, но нещо със сигурност не е в ред със Силата...

Врък се услуша. Наистина беше твърде тихо. Изтича до близкя компютърен терминал и пусна охранителните камери. Навсякъде лежаха мъртви ситски войници, или се бяха барикадирали малки групички по 1-2ма. Корабът беше превзет от Извънземните. За момент се мандалорианеца се вцепени.
-Те са наборда...звезди, пълно е с тях-Врък се обърна към джедаите:
-Вие ще се махнете от тук, аз ще...

-Не!-извикаха задружно в отговор. Лори пристъпи напред и активира меча си.
-Няма да останеш сам!

-Няма не!-джедаите се стреснаха. Врък никога не беше бил по-решителен.-Поел съм клетва, че ще ви върна живи, майсторите ви чакат. В орбита на Грот І сме, капсулите са в радиус. Това е моят дълг.Вземете това.-Врък даде на Нуарт датапад.-Сбогом, приятели!
Още преди джедаите да реагират, мандалорианеца затвори вратата на коридора.Сега можеха само да бягат към капсулите.
-Е, аз да ходя да си взема бронята...

-Луд, просто луд.-каза Бобо."Кой го казва"-нашепна си сам.
-Да разбием вратата, няма да го оставим сам, той...
-Не!-всички се обърнаха. Лориена стоеше замислена до врата на каютата си.-той ни даде шанс. А и усещам, че не трябва да се намесваме. Просто ви моля, да вървим!...
Джедаите се умълчаха за няколко секунди. После неохотно се обърнаха и тръгнаха....

Врък нахлузи шлема. За последен път прегледа бронята и тръгна към мостика. По пътя събираше оцелелите. Най-накрая стигна. Вътре беше касапница - навсякъде имаше разкъсани тела на ситски воини и овъглени извънземни.
-Барикадирайте вратите и заемете позиций!
Докато войниците изпълняваха заповедта, Врък се наведе над компютърното табло. ”Сега да помогна на джедаите.”-погледна през илюминатора на мостика към крайцера си-“Време е да гръмнеш, приятелю...”

Джедаите тичаха задъхано през последните метри към спасителните капсули. От време-навреме срещаха от извънземните, но за секунди ги унищожаваха и си пробиваха път. Вече бяха събрали доста голяма група войници с тях.
След малко стигнаха до капсулите.
-Няма ли да чакаме...?-попита Вейдър. Лориена пое дъх:
-Мисля, че вече е късно затова.Да тръгваме...

Вратата на мостика изскърца. Зад нея се чуваха адските ревове на извънземните.
Врък застана пред войниците си:
-Горд съм, че служих редом с вас, ситски воини!-обърна се към вратата-А сега да им покажем, как умират воините!
С диво “Урааа”, Врък и войниците му посрещнаха нахлуващите през разбитата врата извънземни...
...постепенно ситските воини падаха един по един, докато не остана сам. Беше участвал в безброй сражения, но никога не се бе чувствал така-без страх, без умора, минаваше като вихър през врага. Изведнъж се задави. Не усети болка, само объркване. Погледна надолу и видя как от гърдите му стърчеше шип на извънземен. Бавно се отпусна на земята. Сега само трябваше да протегне ръка и да натисне бутона...отново се задави от пробождането...още малко...още един удар...почти докосваше бутона...Извънземният почти допря главата си и изсъска нещо като "Зссссаххххгуби..."
Врък се обърна към надвесилите се над него същества.
-О, не...сега ще мрете...
Ръката му достигна бутона...

Страхотна експлозия разтресе капсулите. Джедаите погледнаха нагоре, където преди малко беше силуета на “Прекършващ”.
-Той...избяга, нали?-попита Тал. Лориена се обърна към Нуарт:
-Нуарт?
Бившия сит се пресегна към Силата. Наведе глава:
-Съжалявам...

-------------------------------------------------------------

Вейдър рязко се събуди. Беше сънувал кошмар.стори му се, че беше видял Врък...как умира...през неговите очи. Разтърка глава, все пак беше само кошмар. Преди няколко часа се разбиха на Грот І и ситовете ги прибраха. От тогава чакаха...
На врата се почука. Бяха Лориена и един протоколен дроид.
-Викат ни в заседателната зала.-каза джедайката.
Вейдър стана от леглото и тръгна с тях...

Нуарт и Тал влязоха в залата. Вътре вече се бяха настанили джедаите, също Хадерах и Фиър.Нуарт видя Йънг и се приближи.
-Радвам се, че ви виждам отново, учителю.
-Аз също, Нуарт.-отговори майстора.-Ще имаме време да говорим.Нека сега изслушаме Хадерах.

Хадерах се изправи:
-Вече сте наясно с основните събития тук. Нападнати сме от извънземна раса, изключително силна при това. Аз и Фиър сме последните оцелели Ситски лордове.-из залата се чу лек, шокиран шепот.-В момента, докато говорим, последните защити около Грот І се огъват под натиска на пришълците. Аз и Фиър ще останем тук, за да ви спечелим време да предупредите Републиката, майстор Йънг.
Майсторът джедай леко кимна. Времето на споровете беше минало. Хадерах продължи:
-Последното, което ще обсъдим преди да заминете...както може би сте забелязали, Врък не беше на себе си напоследък. Неговата единствена цел, самата същност на съществуването му стана това да унищожи врага. Той дори се отказа от ситството и прие мандалорианството, тъй като знаете, те са перфектните войници.-за момент Хад замълча-Ъм...това, което донесе Нуарт е датапапка, която съжържа пълната генетична информация на Врък. Той очакваше да загине, така че това е нещо като..ъмм...наследството му...
Джедаите гледаха озадачено, докато Хадерах ставаше. Ситът посочи към врата:
-Представям Ви, бойна единица А-А0001...
През вратата влезна облечен в лъскава, черна броня, напълно снаряжен войник. Лицето му не се виждаше, но през шлемофона се разнесе гласа на Врък:
-Бойна единица "А-А0001" докладва:Готов за действие, сър.
Над стаята застина тишина...

-Това е възмутително!-крещеше Лориена-как можахте...
-Успокойте се!-прекъсна я Фиър.-Така искаше самият Врък. Вече знаете, ние падаме, можем да ви осигурим време само да напуснете системата. И сега Ви предлагаме-вземете клонинга и датапада. В него има пълна информация за процеса на клониране. Отнесете го при канцлера на Републиката.Там ще решат, дали клонирана армия ще им послужи...
Джедаите недоволно зашепнаха.
-Това е подигравка със Силата-каза Йънг.
-Това е волята на Врък. Мисля, обаче, че не е удачно да обиждате клонинга в негово присъствие. Както ви казах, Врък прие мандалорианската философия. А-А0001 е напълно трениран мандалориански супер-командос. Той ще обучи новата армия...А сега ме извините. Трябва да потготвя защитите на Грот І.
Хадерах и Фиър тихо станаха и излязоха през врата...

Високият мъж с бронята се биеше яростно с нападателите, но едно от съществата го прониза със ноктите си.Мъжът изстена и се свлече на земята.Обърна се към врага си и прошепна нещо.После всички стана ослепително бяло...
А-А0001 разко се събуди. Беше задъхан. Поредния от серията сънища. Подозираше, че бяха спомени на Главен клонинг-вече мъртвия Врък. Предишната вечер беше сънувал някакъв джедайски изтребитал. Всичко започна с онзи странен сън с Майстор Нуарт и Майстор Лориена. А-А0001 погледна таймера си-време беше да поеме вахта-облече бронята и излезна от каютата си. Преди 4 дни джедаите потеглиха от Грот за да предупредят Републиката.
Влезна на мостика и видя Вейдър и Нуарт. Говореха си нещо за тяхните “Сили”.
-А-А0001 докладва, Главен командир, сър!-рапортува клонинга.
Нуарт явно се стресна.
-Няма нужда да ме наричаш така...просто Нуарт, става ли?
-Ясно, Главен Командир Нуарт, сър!Бойна единица А-А001 поема вахта, сър.
Докато джедаите излизаха, клонинга дочу гласовете им-“По шантав е и от Врък...”

 

---

 

 

Помогнете да изградим
най-голямата българска Енциклопедия за Междузвездни войни.

---