Турнир в храма

Това е всъщност поредица от малки разказчета, всяко от които описва една техника със Силата, а помежду тях е вплетена една дребна историйка. Все оше недовършено.

Автор:

Бобо W

Редактор:

Бобо W

Участници:

Бобо W

Лориена Марион

Нуарт

Тал

 

Посвещавам
на Марион, Кернуартерис
Джейдън Корр и Тал

Абсорбция

Джедайския Храм имаше много тренировъчни зали, пълни с ученици, трениращи един срещу друг или с дроиди. Но имаше и няколко по-малки, но и по-компактни тренировъчни зали. Те бяха използвани от напредналите ученици или от майсторите джедаи, които тренираха насаме или заедно.
Един чис и един Кел`Дор се намираха сега в подобна стая. Стаята беше със стени от дурастомана, незакрита. Вратата личеше само по тънките очертания в едната стена и малкото контролно табло до тях. По пода бяха разхвърляни различни дървени и метални предмети, а в центъра имаше една неголяма скала. Някои от предметите бяха заварени или по някакъв начин приковани към пода, някои бяха плътни, други кухи.
Във въздуха летяха три малки метални сфери. Имаха по четири малки отвърстия. Въртяха се около оста си и подскачаха нагоре-надолу. На около сантиметър от повърхността им сияеше синкаво защитно поле.
Една от сферите се завъртя и стреля по Бобо W, другата по Кернуартерис Джейдън Корр. Мечовете на двамата висяха на коланите им и те посрещнаха зарядите с голи ръце.
Кел`Дорът се потопи в Силата и оформи две фунии прец ръцете си, два сифона, Силовъртежа, които засмукаха енергията от зарядите и я пратиха обратно към дроида. Защитното поле блесна, когато заряда го удари и отскочи в стената. Нуарт повтори техниката и прати светкавично една мълния към Бобо. С дясната ръка той я отклони към единия дроид и прати по чиса един заряд от третия дроид. Той пое изстрела и скочи във въздуха, превъртайки се няколко пъти, използвайки новодобитата енергия. Останалото от заряда се заби в пода. Бобо прати една мълния, която беше отклонена към един дроид, но го пропусна и обгори един стар пън.
Двамата джедаи скачаха, въртяха се, поемайки изстрелите с ръце и препращайки ги един на друг или обратно към дроидите. Със Силата усещаха всеки заряд, миг преди да изскочи от малките отвърстия, всяко движение на малките сфери, всяко движение на партньора. Бяха едно със Силата, до границата на смъртта.
Дроидите се завъртяха за пореден път и застанаха чинно във въздуха, на метър един от друг, в равностранен триъгълник. Единият час беше изтекъл сякаш за миг.
Двамата се отпуснаха, застанали прави един срещу друг, с ръце, отпуснати до тялото и погледи, вперени един в друг.
Ръцете им се вдигнаха със светкавична скорост и мълния излетя от дясната ръка на всеки. Мълниите бяха върнати от левите ръце и отпратени отново нататък. След петото прехвърляне мълнията на Бобо изчезна във въздуха, изтощена от разходката. Миг след това мълнията на Нуарт я последва.
- Добре-каза Кел`Дорът.
- Добре-каза чисът.
Двамата излязоха от залата.

Изчисляване

Бобо W впери поглед в деветте цифри, реещи се над холопроектора, и в знаците между тях. Беше седнал върху проста, но широка табуретка в средата на стаята си. Холопроектора седеше включен на метър от него, върху поставката си. Джедаят докосна Силата и се присегна към уравнението. Умът му се завъртя около знанието, с което разполагаше. Силата го поведе и Кел`Дорът бързо избра правилното знание и го нареди върху уравнението. Пресегна се и докосна холопроектора. Малката машинка изпиука, образа трепна за миг и решението се появи, окъпано в синъо. Джедаят отвори очи и погледна с усмивка отговора. Усмивката му помръкна за миг, но отново грейна, когато знакът равно се появи отпред.

Медитативен транс

Лориена влезе в малката си стая в Храма. Беше много уморена, силата и беше изцедена от нея след дългия ден, изпълнен с много изморителни боеве. Трябваше й една дълга почивка, и то веднага.
Седна на леглото, но не се отпусна върху него. Трябваше да се бие и утре. Сънят щеше да я възстанови само отчасти.
Фокусира Силата около себе си и си наложи пълен покой. Силата я покри, прегърна я и я изпълни с хармония. Очите й се затвориха и тя остана така, задълбочена в покоя си.
Отвори очи и се усмихна на слънцето. Усещаше се абсолютно отпочинала, отпусната и в абсолютна хармония в себе си. Стана и почувства възвърнатата сила. Добро утро, Джедайски храм. Имаме състезание да печелим.

 

Хибернационен транс

Бобо W влез в стаята си и огледа малките си, но многобройни рани. Трябваше да е готов до утре, да бъде в отлична форма. Не можеше да помоли Лориена за лечителство, тъй като тя беше още по-уморена. Но тя пак щеше да му помогне – със знанието, което му даде.
Кел`Дорът откачи колана си, легна върху леглото и се отпусна. Вдиша дълбоко въздух. Силата се засука около него, задипли се и го овърза, накрая слегна в него. Дишането обаче се забави, пулса му почти замря.
Бобо отвори очи, но слънцето не му направи впечатление заради защитните очила. Раните бяха зараснали, чувстваше се абсолютно отпочинал. Стана и си сложи колана, нагласяйки отново мечовете. Добро утро, Джедайски Храм. Имаме състезание да печелим.

 

Транс на познанието

Бобо W и Лориена седяха един срещу друг в една от малките зали за медитация. Пред тях имаше поставка за холопроектор. Джедаят се пресегна и го включи. Информацията изскочи, окъпана в синъо насред въздуха.
- Наблюдавай внимателно - каза Кел`Дорът.
Мириаланът кимна.
Бобо се пресегна със Силата, впил поглед в информацията. Обхвана символите с ума си, със Силата и затвори очи. Образите се усукаха около Силата и Силата около тях и всичко залегна дълбоко в ума му. Отвори учи и се усмихна.
- Давай ти.
Лориена превключи холопроектора и обхвана информацията със Силата. Затвори очи и ги отвори след няколко минути. На лицето й се появи нещо средно между усмивка и намръщване.
- Не се сдържа, а? - изсумтя тя и стана.
- Не се и опитах дори. Опит няма, нали така? - ухили се Кел`Дорът, което тя забеляза по лекото повдигане на едни кожни израстъци над устата му. Бе свикнала вече.
- Правиш нещо или не - Отвори врата и излезе с мърморене - Колко кристала е намерил Люк Скайуокър и колко е използвал за своя си меч? Хмпф.

Контролиране на болката

Нуарт взе странния извит нож с дебела дръжка и двуостро острие и го огледа със съмнение. Никой джедай не би си помислил да тренира по този начин, но Нуарт отдавна бе разбрал, че от него джедай трудно ще стане. Ситовете си имаха тъмни техники и тъмни начини за трениране, и макар да се беше откъснал от Тъмната страна, тези техники оставаха с чиса.
Имаше само заключен вибронож, а ако пробваше с него щеше да оцапа стените – абсолютна касапница. С малко късмет нямаше да има нужда от нова ръка.
Този нож взе от Бобо. Каза му, че му трябва някакъв нож, но да не е вибро. Кер`Дорът се вмъкна в работилницата си и се върна с това нещо.
Е, какво пък. Затвори очи и хвана ножа здраво. Заби върха на острието в ръката си и направи дълбок разрез надолу.
Много по-силна от очакванета болка докосна чиса. Сякаш ръката му гореше. Бързо се опомни и прегърна болката със Силата. Силата обви болката и я изтласка, правейки я само лош спомен, загубен във времето.
Чисът отвори очи. Раната му кървеше обилно, ножът лежеше на пода съвсем невинно. Вдигна го с два пръста и излезе от стаята, притискайки една кърпа към ръката си.

Разлагане на отрови

Бобо W влезе в газовата камера и огледа помещението, абсолютно излишно, сякаш никога преди това не бе влизал тук. Всеки път, когато маската му се развалеше или му умалееше, идваше тук и я оправяше. Сега обаче щеше да се упражнява.
Свали маската и отдолу се показа странната разкривена Кел`Дорска уста. Остави маската на малката масичка в ъгъла.
Натисна бутона до стената и бавно доринският газ се смени с кислород. Отровата влезе в тялото на Кел`Дора и той се пресегна със Силата.
Усети накъде отива смъртоносния за него газ и концентрира цялата си защитна система там. С помощта на Силата тялото изтласка отровата, но влезе още. Бобо изолира и него. Продължаваше да отблъска коварните атаки на газа, докато не започна да се задушава от липсата на дорински газ.
Пресегна се сляпо със Силата и натисна няколко бутона. Кислорода бе заменен от жизненоважния за него газ. Вдиша дълбоко няколко пъти и миг преди да сложи маската, повърна върху пода.
Вратата се отвори и дроидът чистач влезе със сумтене.

Възприемчив транс

Тал стоеше върху пищния дипломатически стол и слушаше внимателно разгорещения забрак. На два метра от нея Туай`Лека шепнеше нещо на деваронианката.
Залата беше просторна, с украсен с електрум таван и голяма метална маса в центъра, с две по-малки масички в ъглите. Големите прозорци бяха с пуснати завеси.
Беше й писнало от тези безмислени спорове, но трябваше да чуе всичко. Другите сигурно си гледаха кефа в Храма, докато тя се занимаваше с тази дипломатическа глупост.
Пресегна се със Силата и обхвана цялата зала. Звуците, жестовете и израженията на всеки се запечатваха в съзнанието й. Усмихнатата деваронианка, притеснения вече родианец и все още въртящия се на стола забрак. Прислужника, който й донесе вода и боязливо се отдръпна с първа подсветлинна, гледайки притеснено господарката си Фалийн.
Тал се усмихна за миг и отново съсредоточи вниманието си към разговора. Колко скучно, в името на Силата.

Подобрение на краткосрочната памет

Тал се прибра в пищните покои, предназначени най-вероятно за някой крал. Седна на ужасяващото пухено легло и се замисли над разговора. Туай`Лека й се стори съмнителен, по думи и действия, както и прислужника.
Пое дълбоко дъх и се присегна със Силата. Върна образа от залата и превъртя лентата. Видя как прислужникът се отдръпва боязливо и с крайчеца на окото забеяза доволното му изражение. Виж ти. Превъртя още малко и видя Туай`Лека да опипва края на едното си лекку. Колко интересно.
Отвори очи и се усмихна. Е, имаше си и приятните моменти в тази дипломатичсека глупост. Съблече се и се пъхна в ужасяващото легло.

Усилване на гласа

Бобо завъртя меча с светкавична скорост и удари Туай`Лека в крака. Скочи и сплете острие с един падауан с червеникава коса. Бутна го със Силата и съзря острие, спускащо се над главата на Лориена. Тя беше блокирала удара на един забрак и двамата се бяха хванали със силата. Беше много далеч, как да я предупреди...
Спомни си техниката и пое дълбоко дъх, присягайки се към Силата. Тя обхвана дихателния му път и стигна до дробовете. Вплете се в гласните струни и излезе заедно с въздуха:
- ЛОРИЕНА!
Всички наоколо се стъписаха. Тя се отмести в страни и Забрака прати противника си в стената, а меча на атакуващия го удари в рамото.
Кел`Дорът успокои гласа си и вдигна меча за поздрав. Лори му отвърна. Завъртя отново меча и потъна в битката.

Призоваване на създание

Тал застана на терасата и огледа зеленината. Много живот, но липса на хармония. Обърна се и хвана с ръка електрумната дръжка на вратата на терасата. Натисна надолу и напред, но нищо не стана. Повдигна вежда. Някой я беше заключил. Посегна към меча, но той не беше на колана.
Огледа наоколо. Не беше вътре, но не го виждаше нито долу, нито на терасата.
Огледа се. Видя една странна сивкаво синя птица да прелита наблизо.
Пресегна се със Силата към съзнанието на птицата и го призова. В мисълта й имаше само молба. Птицата се завъртя и кацна на перваза. Погледна Туай`Леката със искрящите си лилави очи и отвори клюна си, но не издаде звук.
“Намери го, там долу, искрящ, пълен с енергия, моят меч, за да защитя теб и твоите събратя”.
Птицата се спусна надолу и след минута се върна нагоре, стискайки в нокти лазерния меч. Тал се усмихна и се приближи до перваза, за да поеме товара. Тогава един бластерен изстрел удари птицата в гърдите. Гръм от перушина и лазерния меч започна да пада.
Но този път Тал го виждаше и знаеше къде е. Оръжието спря полета си и легна в ръката й. Джедайката скочи и се приземи меко на тревата, активирайки меча и отбивайки изстрелите.
“Нека Силата бъде с теб” прошепна мислено тя на мъртвата птица, паднала зад нея.

Бойни сетива

Бобо W активира двата меча. Състезанието беше предвидено само като една голяма тренировка, но той имаше желание да победи. Както и всички останали, разбира се. Мечовете бяха само тренировъчни, но също опасни.
Остриетата се завъртяха леко, докато Кел`Дорът оглеждаше арената. Бяха около петдесетина, хора, туай`лек, забрак, наутолани и други нехуманоиди. Единствените Кел`Дор и чис бяха той и Нуарт. Лориена беше единствения представител на расата си в Храма, пък и в тази част на Галактиката. Всички вече се биеха, обвити в светлината на разноцветни енергийни остриета.
Той фокусира арената, позицията на всеки, всяко негово движение и прегърна Силата. Сля се в едно с тях, с техните движения. Впусна се в битката.
Завъртя леко меча и удари един въоръжен със зелен меч падауан в гърдите. Отскочи встрани, усетил атаката отстрана на слаб, висок джедай със зелени очи. Оранжевото острие удари пода и отскочи. Цялата арена беше направена от кортозисна сплав, тук таме имаше по някое петно руда, за удрящите невнимателно.
Кел`Дорът развъртя мечовете с висока скорост и обгори още няколко бойци. Усещаше всяко движение, движеше се около тях и нанасяше удар от мястото, където никой не би помислил, че е. Острието, противника, арената. Толкова. Това е боят.

Подобрена координация

Трима срещу трима. Бяха застанали един срещу друг, изправили гордо гърбове, с ръце върху мечовете, всички без един. Гледаха се, впили погледи, бой на воля, битка на съзнания.
Кернуартерис Джейдън Корр активира двата си меча и вече хвърчеше към джедая срещу себе си. Лилавото и червеното острие блеснаха, и миг преди да поразят противника му, бяха блокирани от току-що изскочилия от дръжката енергиен лъч.
Лориена атакува втора, със синьото острие, летящо към крака на противника й. Той измъкна меча си и отби удара, контраатакувайки лечителката.
Бобо W само се отмести встрани от замаха на забрака, и жълто-бялото острие разсече въздуха с гръм от жужене. Двата лилави меча се завъртяха и изскочиха сякаш от нищото, за да се ударят във жълтото острие.
Шестимата се задвижиха, разменяйки си удари. Въртяха се, скачаха, остриетата светкаха и жужаха в безкраен танц.
“Не” звук, разтеглен в безкрайността. “Не това е начинът”.
Лориена и Нуарт кимнаха едновременно. Едно движение, една мисъл.
Тримата млади джедаи се отвориха за Силата. Тя запулсира около тях, прегръщайки ги, правейки ги едно цяло. Струеше от тях, прегърна съзнанията им и... удар.
Тримата се доближиха един до друг. Мечът на Нуарт се появи там, където мечът на Бобо изчезна. Другите им два меча пазеха другите позиции, докато Лориена въртеше оръжието си между двамата. Покриваха се перфектно. Бяха мрежа от остриета, изгладена от Силата. Единни воини.
Забрака хвръкна, запратен в стената от Силата. Туай`Лека падна, хванал леко обгорената си ръка, и изпусна меча, който загасна. Човекът отби още един удар, когато едно острие се появи пред гърлото му и му стана топло на брадичката.
Тримата джедаи деактивираха мечовете си. Огледаха победените си противници за миг. Синята, бялата и прасковено-кафявата ръка се протегнаха. Бяха по-добри бойци. Но боят не е пътят на джедая.
Майстор Архив се изправи.
- Поздравления - кимна и седна.
Ръкопляскания изпълниха залата.
Едно със Силата, едно със себе си, едно един със друг.
Какво повече му трябва на един джедай?

Кибер усещане

Тал погали вратата. Беше метална, изпъстрена с малки резки, направени може би за украса, макар да изглеждаха по-скоро като причинени от яростен минок.
Докосна стаята със Силата и усети нещо. Някакво отражение, пиукане в съзнанието си. Потърка краищата на мрежата, отпусната върху всичко живо.
Туай`Леката отдръпна ръка от вратата. Вътре имаше нещо. Не беше част от силата, но докосваше границите й, поне за чувствителния джедай.
Отскочи назад, активира меча и заби острието във вратата. Направи кръгов разрез и с ритник влезе в стаята.
Бластерен залп посрещна влизането й, една част бе отразена, друга отлетя в коридора зад нея. Движенията й се размиха, докато блокираше и връщаше изстрелите на двадесетте активирани бойни дроида.

Инстинктивна астронавигация

Тал се отпусна назад и огледа обстановката. Беше се завряла в границите на астероидно поле, преследваха я, и трябваше да направи скок. Наблизо имаше няколко черни дупки, какот и звезди-близначки, притискащи се една в друга. Всеки пилот би отказал да скочи, дори и да допрат бластер в челото му.
Туай`Леката се пресегна дълбоко със Силата. Усети всяка звезда, всяка черна дупка, всяка извивка в пътя през хиперпространството и усети безкрайните линии, различните пътища през него. Докосна всеки път, опипа ги, усети ги и избра.
Сините й пръсти набраха бързо координатите на пътя и другата й ръка дръпна ръчката.
Звездите се разляха и изтребителя пое най-безопасния път – пътят на джедай.

Откриване на живот

Кернуартерис Джейдън Корр вървеше по един от малките коридори в Джедайския храм. Робата му беше обгорена, но още се държеше на него.
Но бяха победили. Майсторството им с меча и със Силата беше доказано пред целия Храм. Освен това се бяха били като един. Едно със силата, едно със себе си, едно. Заедно.
Стените бяха метални, с леки извивки в тавана. Тук таме имаше по някоя саксия с някакво цвете.
Чисът премина покрай един такъв съд, украсен с дълбоки жлебове в материала, изобразяващите някакъв воин с меч, определено не лазерен. Цветето беше обагрено в огнено-лилав оттенък.
Нещо разтърси чисът. Животът беше много силен тук. Силата беше много силна тук. Нуарт се пресегна и докосна саксията. Нищо. Отиде по-надолу, по-надолу и животът избухна в съзнанието му като порой.
Премести саксията и видя проста плоча с няколко жлеба в нея. Прокара ръка и докосна един. Със скърцането на древен материал плочата се плъзна и Нуарт скочи в дупката, без да се замисли.
От една цепнатина в пода излизаше крехко стъбло, което се полюшваше леко. Голото стъбло завършваше с злътисто лилави листенца, които обгръщаха един кристал. Сиянието от този кристал беше единствената светлина в подземието.
Чисът докосна кристала и пороя от живот се изсипа в него. Посегна към колана и измъкна комлинка.

Следпознание

Кернуартерис Джейдън Корр влезе в малката стая и огледа стените. Нищо особено. Погледна пода. Тялото още лежеше там. Бластера беше встрани, паднал на една страна.
- Майстор джедай, ето го.
- Не съм майстор. Не съм и джедай - чисът прекоси стаята и клекна до трупа.
- Да, както кажете - изненадата си личеше в гласа на слугата, но беше доста добре прикрита. Вратата се отвори и той отстъпи назад. Висок Туай`Лек и тойдарянец влязоха вътре, а слугата изчезна.
- Здравейте, джедай - Туай`Лека се поклони - Аз съм Вей-Дибло Айсеш.
Нуарт кимна.
- Това е колегата ми, Хершип.
- Добър ден - гласът беше дращеш, дразнещ.
- Мъртвия е племеникът ми - посочи го с ръка - надяваме се да разберете какво е станало с него.
Чисът се наведе и докосна трупа, но не усети нищо. Смърт. Беше свикнал с нея по време на обучението си за сит и затова Съвета го пращаше на подобни мисии.
Протегна ръка и взе бластера. Беше малък, но мощен бластерен пистолет на Мерр-Сон, Q4, Quickfire. Много удобно оръжие за тесни пространства, с мощни заряди, без енергийна клетка, която да се сменя. След 10 изстрела оръжието се слагаше да се зарежда и след десет минути отново беше готово за стрелба. Мерр-Сонн успява да направи пистолет около енергиен пакет, след провала на БласТек с HSB-200.
Хвана го в ръка и се присегна със Силата. Докосна пистолета, усети го, сля се с него. Избухна светлина и образите се оформиха пред очите му. Тойдарянеца измъкна Мерр-Сонна и стреля по Туай`Лека, който се свлече на земята в локва от кръв. Тойдарянеца метна пистолета и се ухили злобно. След това се измъкна от стаята.
Чисът отвори очи и се изправи. Туай`Лека го гледаше с очакване. Тойдарянеца прикриваше умело притеснението си.
Реши да го каже направо.
- Хершип го е застрелял.
- К.. какво - Тойдарянеца отстъпи крачка назад и измъкна бластер.
- Да. Той не беше достоен и не заслужаваше да управлява твоите пари.
Сенчестият джедай вдигна ръка.
- Няма нужда да правиш това.
- Хахахаха. Мислиш, че това ще ми подейства. Глупак.
Нуарт се раздвижи, измъкна меча и бутна Туай`Лека встрани от изстрелите, които излязоха от дулото на бластера на тойдарянеца. Червено-бялото острие изскочи от дръжката и блокира останалите изстрели. “Помещението е прекалено тясно” мина през ума на джедая. Но вече беше късно. Един от отразените изстрели прониза гърдите на Хершип.
- Ще взема бластера – бластера го последва навън.

Лекуване

Лориена огледа раната. Не беше нищо особено страшно, но беше обгоряла много зле.
- Как ти хрумна да си режеш ръката с плазмен нож?
- Ами за тренировка. Бобо ми го даде.
Измъкна комлинка.
- Бобо, ела веднага.
Минута по-късно Кел`Дора влезе в стаята, Лориена се опитваше да спре остатъчното кървене. Все пак беше имало някаква полза от обгарянето.
- Защо си му дал този нож?
- Той искаше невибро нож и аз му дадох този. Какво е това - Бобо се приближи - Уоу!
Какво си правил с този нож?
- Използвал го е за тренировка.
- За тренировка? Не знаех, че ще го използва за това.
- Аз ти казах невибро нож, търсех неенергиен.
- Млъкнете и двамата, трябва да видя какво мога да направя.
Хвана синята му ръка и се присегна със Силата. Докосна разрязаното място със сетивата си и прегърна плътта. Вложи жизнена сила в раната и притисна разреза със Силата.
Отвори очи. Плътта се беше слепила. Само розова резка.
- Мерси, Марион.
- Махайте се и двамата.
Побързаха да излязат. Лориена погледна затворената врата и се усмихна леко, после продължи да чете електронния бележник.

---

 

 

Помогнете да изградим
най-голямата българска Енциклопедия за Междузвездни войни.

---